Мъжът ми е вършил тези неща без да забележа

0
577

Мъжът ми е вършил „незабележими неща”, но аз не го бях осъзнавала досега.
И не, не става въпрос за изневери или хазарт. А за домашни задължения.
Винаги съм първа писта да мрънкам колко непосилен е умственият товар на жените. Виждам себе си като „Многоръката Шива” и жонглирам между различните си задължения дни наред. Усещането да си изцеден и изтощен до голяма степен е още по-стряскащо, защото се получава от неща, на пръв поглед невидими. Ако трябва да бъда честна, аз съм малко вманиачена в това да се оплаквам за психическото си натоварване и колко по-добър би бил светът, ако мъжете поемат задачата да помнят кога трябва да се купи тоалетна хартия или да запазват часове за преглед при лекаря, както и да следят кое дете от какви дрехи се нуждае.Танцуващият с дами или защо танците са част от същността на истинския мъжПо една или друга причина, в дискотеката, в бара и на други публични места, където се танцува, обикн…Aug 15 2017vsyakajena.com

Но преди два дни се случи следното – докато прибирах мръсното пране от килера за малко да бъда улучена от огромно парче падаща от тавана мазилка. В следващия миг, докато продължавах да мисля върху бездънния кош за пране, цялото пространство над мен започна да се сипе по пода. И, естествено, в такъв момент, първото нефеминистично нещо, което направих, беше с викане да извикам мъжа ми.
И той дойде. На секундата. И се зае да оправи бъркотията.
А аз продължих по моя домакински път, щастлива, оставяйки го да се труди по въпроса, но внезапно в мен се прокрадна следната мисъл – моят съпруг върши много повече от това, което му признавам. Незабележими. Докато се тюхкам за поредното петно на покривката, не си давам сметка, че той се грижи на доста важни неща като плащане на битови сметки, ремонти на автомобила, който ползваме всеки ден, спасява ме, когато спускам гума, убива големи паяци/хлебарки, плаща таксата за входа, докато пак съм с домашната блуза и се крия в кухнята от домоуправителката (защото е клюкарка). Или когато е видял, че никой не играе с малкия ни син пред блока, оставил е тежките покупки от магазина, прегърнал го и после заедно са ритали мач и той е вкарал гол със задна ножица (сигурна съм, че синът ми е бил много горд със своя татко).
И ако ще продължаваме напред (поне още век заедно), мисля, че е крайно време да сляза от моята кула и да гледам какво постигаме заедно, а не да се оплаквам, кой от двама ни е поел по-тежката част. Защото аз нямам идея как се правят много неща, той също, но заедно крепим това домакинство вече повече от 8 години и е време да си кажем взаимно по едно „браво на теб” и „благодаря ти” . Защото заедно правим едно голямо „ние”!Детайлите, които мъжете никога не пропускатИма мъже, които виждат само и единствено външния вид на една жена. Но днес няма да говорим за тях. Щ…Aug 13 2017vsyakajena.com