Задължително за четене: „Красиви момичета“ от Карин Слотър

0
508
Красиви момичета Карин Слотър

Карин Слотър е една от майсторките на трилъра на нашето време. Зад гърба си има две много добре продавани поредици – „Грант Каунти“ и „Уил Трент“, а също и шест отделни романа. Книгите й са бестселъри на New York Times, съчетаващи в себе си черно криминале и готика. Неслучайно са преведени на 36 езика и могат да се похвалят с продажби от повече от 35 милиона екземпляра.

„Красиви момичета“ е романът, който през 2015 година е обявен от Amazon за най-четена книга през месеца, а вече можем да го открием и в превод на български език. Той разказва историята на 19-годишната Джулия, която изчезва мистериозно и това разрушава живота на цялото й семейство.Дженифър Лорънс е звездата в нов филм на Дарън Аронофски (ВИДЕО)Няколко големи и много любими наши филмови имена са напът да сътворят нещо изключително грандиозно з…Aug 20 2017vsyakajena.com

Родителите й се разделят, а сестрите й прекратяват общуването помежду си. 25 години по-късно изчезва друго момиче, а съпругът на най-малката сестра е убит нелепо. Клеър, най-малката сестра, вярва, че има връзка между случаите и решава да се свърже със сестра си, с която не са по поддържали контакти от 20 години. Има ли връзка между изчезването на тийнейджърка и убийството на възрастен мъж? Клеър и Лидия търсят отговор в миналото и попадат на тайни, довели до краха на собственото им семейство.
„Красиви момичета“ е смразяващ психотрилър, в който нещата наистина не са толкова очевидни, колкото изглеждат. Вижте кратък откъс от него:

„Ресторантът в центъра на Атланта беше празен, с изключение на самотния бизнесмен в сепарето в ъгъла и бармана, който си мислеше, че владее до съвършенство изкуството на флирта. Подготовката за сервиране на вечеря бавно бе започнала да се усеща. В кухнята дрънчаха чинии и прибори за хранене. Шеф готвачът крещеше. Един сервитьор изсумтя насмешливо. Телевизорът над бара предлагаше тих, но постоянен поток от лоши новини.
Клеър Скот се опита да игнорира безспирната шумотевица, докато стоеше на бара и пиеше втората си сода. Пол закъсняваше с десет минути. Никога не се бе случвало. Обикновено подраняваше с десет минути. Това бе от нещата, за които постоянно го дразнеше, но то бе важно за нея.
– Още едно?
– Разбира се. – Клеър се усмихна любезно на бармана.
Мъжът се мъчеше да я заговори от момента, в който влезе. Той бе млад и красив, което трябваше да я поласкае, ала вместо това я накара да се чувства стара – не че наистина беше стара, но забелязваше, че колкото повече наближава четиресетте, толкова по-силно започваха да я дразнят онези, едва прехвърлили двайсетте. Постоянно я заставяха да се сеща за изречения с увертюра от типа на „когато бях на твоята възраст“. – Трето питие. – Гласът на мъжа бе придобил подигравателен тон, докато пълнеше чашата й със сода. – Не си поплюваш.
– Мислиш ли?
Барманът й намигна.
– Само ми кажи, ако се нуждаеш някой да те закара до вас.
Клеър се засмя, защото й беше по-лесно да направи това, отколкото да му каже да си среши косата и да се върне в колежа. Отново погледна телефона си, за да провери колко е часът. Пол закъсняваше с дванайсет минути. В главата й изникнаха редица злополуки: бяха откраднали колата му, беше го ударил автобус, бе покосен от отломка от падащ самолет, бе отвлечен от някой откачалник.
Вратата на ресторанта се отвори, но не беше Пол, а някаква компания. Бяха облечени в стил „бизнес кежуъл“, най-вероятно служители от близките офис сгради, които искаха да пийнат по нещо, преди да се отправят към домовете си в мазетата на родителите си в покрайнините на града.
– Следиш ли този случай? – Барманът кимна към телевизора.
– Не – отвърна Клеър, макар в действителност да беше запозната с историята.
Нямаше как да изключи телевизора, когато съобщаваха за изчезнала тийнейджърка. На шестнайсет години. Бяла. От средната класа. Много красива. Хората не изглеждаха така разгневени, ако някоя грозна жена изчезнеше.
– Трагедия – каза мъжът. – Толкова е красива.“ …