Доброто възпитание е много важно за успешен старт в живота. Тук ще се спрем на един аспект от възпитанието на детето – доколко следва да се притеснявате, че то пази ревниво играчките си да не попадат в ръцете на други деца. Е ли е това зараждащо се чувство за собственост, или проява на ранен егоизъм, или е нещо съвсем различно, свързано със спецификата на неоформената още детска психика? Със сигурност децата до втората и дори до третата година от живота си считат всичко около себе си за свое. Те най-малкото се сърдят и плачат, ако някое по-голямо дете се опитва да вземе или взима някоя тяхна играчка, а ако детето е на същата възраст или по-малко се агресират – бутат го, ритат, хапят… Джулия Робъртс призна: Аз бях егоистична пиклаОпределено Джулия Робъртс е една от най-забележителните актриси на нашето време. Най-големият си про…Oct 12 2017vsyakajena.com
Въпреки че това не е проява на егоизъм, вие – като родител – сте длъжни да обяснявате на детето си, всеки път при подобни ситуации, защо трябва да дава играчките на тези дечица, с които общува… В същност, това е неговата детска среда, където отношенията се изграждат на принципа на съвместните игри; така, при бедната орална комуникация на детето със заобикалящите го деца, единствено споделянето на играчките си с тях може да бъде база за установяване на нужните му приятелски отношения. При такива обстоятелства, собственическото чувство у децата на тази възраст е нормално и – нещо повече – необходимо!
По този начин децата изграждат и поддържат свое лично пространство, възприемат се като част от някаква общност (най-често семейството). Затова и детето „маркира“ своите вещи – какво друго би могло да направи, за да пази – неосъзнато – своето достойнство и самоуважение!?
За постепенното осъзнаване на този процес изключително голяма е ролята на родителите, така че те трябва да са наясно как, кога и какво да казват на детето във връзка със споделянето на играчките му с другите деца. Те трябва постоянно да обясняват, че ако децата не споделят играчките си, то игрите между тях стават, на практика, невъзможни или ще са съпровождани с постоянни ежби и караници. Точно затова са родителите (или възпитателите – ако такива има) – да разясняват на децата търпеливо причините да дават играчките си временно, с охота, на приятелчета (или „на заем“ – ако поискалото ги дете е непознато).
И все пак, най-добре е любимите играчки на детето да си останат у дома – тогава далеч по-безпроблемно ще се осъществява обмена на носените на площадката играчки. И нека това да става само между децата – без вашата намеса – уважавайте чувството за собственост у детето и така то ще уважава и вашата и ще ви пита, дали може да използва някоя ваша лична вещ. И винаги поощрявайте детето, когато иска да сподели играчката си с друго дете – положителната оценка му говори, че постъпва правилно и то изпитва от това задоволство.Ето от какви грешки, допуснати в дисциплината на децата, си патите!Дали сте се справили добре или сте му изтървали края – вижте! Отглеждането на деца не е лесно, тъй к…Jun 22 2018vsyakajena.com
Източник: mila.bg