Първият учебен ден идва, а аз съм тъжна и обезверена

0
411

Майка съм на момче, което отива за първи път в гимназията. И съм притеснена. И тъжна и обезверена. Защото чувам, че деца убиват деца, на деца се дават пистолети или се приписват деяния, деца проявяват жестокост към беззащитни животни. Самите деца са жертви. На родители, на други деца, на общественото мнение.
Профили в мрежата показват преждевременно пораснали (аз бих ги нарекла и морално състарени) деца, деца с оръжия, деца разсъблечени. Деца, готови да стигнат до крайности, за да бъдат забелязани. За да им се обърне внимание. И във всяко от тях аз виждам едно детенце на 1-2 годинки с протегнати ръчички.Трикове, които наистина помагат на човек да повиши своята увереностОт това да сме уверени зависят много неща в нашия живот – как се представяме на работа, в личния жив…Sep 11 2017vsyakajena.com

Протегнало ги е към Всемогъщия възрастен. За прегръдка, за утеха, за защита, но те са му отказани. А светът на детето е голям, огромен, ала спасение не дебне отвсякъде. Светът му може да бъде сринат за секунда – от груба дума, с шамар, с пренебрежение, с подигравка. А то седи безпомощно, там пред големия и с въпрос в очите –„Защо ми причиняваш това, не е честно! Защото ти си по-силен. А аз съм слаб и малък”.
И затова, когато излезна навън, сред моите връстници, ще покажа, че и аз съм силен. И струвам нещо, и мога. И моите правила важат. И ще пренебрегвам, ще удрям, ще се подигравам.
А когато тръгна на училище и се изправя пред други авторитети – учителите, няма да знам какво точно да правя. В началото ще ги слушам. Но после ще намеря подкрепа в класа, ще бягам от час, ще бягам от себе си, ще бягам от усещанията си. Но няма да мога да им дам име, защото не съм научен на това, и ще ги облека в друго – в ранна интимни връзки, в алкохол, цигари, наргилета, дори опиати.
А ако родителите ми нямат финансова възможност за скъпи дрехи, несери и маркови раници, ако ми се полагат черно-бели учебници и автоматично попадна в категорията „не може да си позволи…”, то това добавя само още и още неудовлетвореност в мен. Но аз ще порасна и ще намеря начин да им (се) покажа…
Но има надежда. Защото никога не е късно да прегърнем дете – своето или чуждо, никога не е късно да се отзовем на детските искания. Те не са толкова големи , колкото ни се струват, но са важни. За да чуваме на първия учебен ден звънът на радостен смях, а не гърмът на неудовлетворени детски гласове!Майчинският инстинкт е несъвместим с любовта с партньораНие, жените, обичаме да бъдем грижовни. Да помагаме на хората около себе си, да даваме най-доброто о…Sep 11 2017vsyakajena.com