Кога трябва да наказваме децата си и кога е по-добре просто да поговорим с тях

0
358
Кога трябва да наказваме децата си и кога е по-добре просто да поговорим с тях

Замислете се, не са ли резултатите от насилието винаги едни и същи – насаждане на страх и неприязън? Тогава, все още ли искате да изберете тоягата пред моркова?
Вашето дете е поотрасло и започва все повече да своенравничи… Това включва, преди всичко, да не се подчинява на вашите изисквания относно поведението му. Дълбоката причина за подобно държание е, че детето вече се възприема като съзнателно същество, нуждаещо се от свое собствено пространство…; тук авторитетът на родителите – ако съществува – играе много по-малка роля, особено ако детето е едно и това го е разглезило (получавало е твърде много внимание, подаръци от родители и близки). Несъмнено, на този ранен етап от умственото си развитие, децата не са в състояние да осмислят поведението си и да възприемат моралните норми на възрастните.
Детето ви не слуша? С тези 4 съвета ще се преродите. Ето как да преодолеем проблемитеДецата са едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случат. Няма нищо по-хубаво от това да съз…Mar 31 2018vsyakajena.com
. Значи „топката“ е в ръцете на родителите и те трябва да решават какви методи ще бъдат най-ефективни именно при тяхното дете, за да го „вкарат в правия път“, преди да е станало късно. Прекрасно би било да не действат принудително, но, като бе подчертано по-горе, да се въздейства върху едва оформящия се разум на едно невръстно 3 – 4 – 5 годишно дете, в посока установяване на приятелски отношения с него, изглежда много трудна задача дори за изпечените психолози и психоаналитици… Затова родителите прибягват до силови методи, за да обуздаят буйството и агресивното поведение на непослушния наследник (ако е момче) или магарешкия инат и непокорството – ако детето е момиче. Боят и шамарите са недопустими, въпреки че някои родители не се сдържат и започват да раздават шамари…

Така обаче, те могат да възбудят у децата си не само страх, но и неприязън, която да остава тлееща през годините… За щастие, съществуват проверени от специалисти наказателни методи, които изглеждат достатъчно ефективни да оправят положението. За такъв се представя новозенландецът Найджел Лата – психолог, застъпник на старомодното схващане за целесъобразността от изпращането на непокорните деца „в ъгъла“. Новото в неговата теория е, че трябва да се действа строго индивидуално при всяко дете. Той дава разглежда различни варианти, при които методът би действал при едни, но не и при други деца. Най универсално изглежда наказанието „на стол“, тъй като почти всички деца са социално ориентирани, а така са лишавани да участват в активностите на своите родители и другите деца; затова те или ще се подчинят, или – по вероятно – ще се противят необуздано и дори истерично, ставайки постоянно от стола… Ето защо този наистина „старомоден вариант на метод следва да отпадне.

Друг, смекчен вариант е отделянето на наказаното дете в отделна стая – несъмнено това може да подейства отрезвяващо на едни, но други пък могат да се чувстват комфортно оставени „на свобода“, далеч от недоволни погледи и забележки. При сериозни (според вашата преценка) провинения, може да оставите детето само на тъмно – в неосветена стая и дори в килер, но така носите риска, то да се изплаши твърде много, да започне да буйства и да се удари лошо. Така, вместо позитиви, наказанието ще ви донесе непредвидими неприятности; затова забравете за „тъмната стая“! Затова просто го отпращате в някой ъгъл като спазвате две важни условия: първо, без да проявявате колебание, спокойно обяснявате на детето защо го наказвате, за колко време (продължителността е по 1 минута за всяка година от възрастта му) и спирате да му говорите и второ, ако се опита да напусне ъгъла преди да сте му разрешили, спокойно го връщате обратно… Изглежда, че по този начин ще дадете възможност на детето както да се успокои и дори да размисли, а също така ще се успокоите и вие… Според Найджел Лата обаче, наказанието е ефикасно, само когато у провинилото се дете се създават изцяло негативни усещания, които ще го накарат да промени поведението си, за да се махне колкото се може по-скоро от ъгъла – това толкова неприятно място, както и да внимава да не попадне отново там… Сега вие се опитайте да се поставите на мястото на провинилото се дете и надникнете в душата му какво става, когато се озове „в ъгъла“…
Вечният въпрос: Еднакво ли обичаме и двете си деца?Как показвате любовта към децата си, внимавате ли някое от тях да не се почувства пренебрегнато? Въп…Jun 8 2018vsyakajena.com
Източник: mila.bg