И днес, когато разказва за това, бабата на моите синове плаче

0
601

Годината е 1954-та. Едно момиченце на 4,5 г. играе на малката тераса на таванското помещение, където живее с родителите си и по-голямата си сестричка.
Момиченцето е любопитно, обича да си играе с животинчета, обича да мечтае. Дори вече може да чете. На терасата често се събират гълъбчета. То ги гледа с удивление. Пъстроцветни, свободни, доволни с трохичките, които кълват от ръката на детето.
Момиченцето също мечтае да полети с тях, да види всички чудни неща на света, то иска като порасне много да пътува, да прочете всички книги на света.Здравей, болест! Казват, че съм те предизвикала сама, че си моята карма, моят кръстИмах често повтаряща се ситуация – работата ми ме фрустрираше ужасно много. Но аз бях длъжна да съм …Sep 26 2017vsyakajena.com

Вечерта родителите му се прибират от работа. И двамата работят много. Спестяват за апартамент. И тази вечер сестра му му взима любимата кукла, а то си я дърпа. Майка им ги вика за вечеря и ги помирява.
После двете си лягат. Спят в общо легло. Майка им и баща им нямат достатъчно пари за две отделни, такива са времената.
И после започва кошмарът. Момиченцето вдига 40,5 градуса температура. Повръща на фонтан, главоболието му е непоносимо. Започват гърчове. Семейството има късмет, че във входа живее лекар. Той не практикува официално, защото е от еврейски произход и работи като санитар, но веднага диагностицира детето с „Полиомиелит“.
Парализата настъпва за броени часове. Детето няма да може да обиколи света, не знае дали поне ще може да чете. Защото в момента дори не може да движи ръчичките си.
Вижда страха на мама и татко. Сестричката му я няма – макар че по чудо не се заразява, тя влиза в инфекциозна болница, докато се установи дали е заразена.
Уплашено е. То не знае, че се е разболяло вследствие на пандемията, която в този период засяга над 70 държави, основно в Европа. Вирусът, пренасян по въздуха, с фекалиите в отпадните води, а често и от любимите му гълъби. Не знае и че през същата година в САЩ е създадена жива ваксина срещу вируса. Но тя ще премине Желязната завеса след няколко години и ще бъде въведена като задължителна в България през 1959г.
Болки. Безсилие. Детето все пак преживява тази най-тежка форма на болестта. Следват ежедневни инжекции нивалин. Чрез познати намират гъркиня-масажистка, която ежедневно провежда рехабилитация. Спестяванията на семейството се топят. Всеки лев се заделя за витамини, инжекции, масажи.
През същата година жертви на вируса стават близо 1200 деца в България. Държавата създава рехабилитационен център в Момин проход. С още много други, нашето момиченце отива там. Семейството му го вижда рядко – веднъж на два-три месеца. И то през оградата. Минават години. Най-сетне, тя се възстановява и ще е първи клас (на 10г.) С хъс ще навакса учебния материал, ще учи в университет, ще създаде семейство. Дори ще спечели няколко непрофесионални спортни състезания. Но болестта го е белязала завинаги. И физически и психически.Красота по твоите правила, независимо от възрасттаКато тийнейджър гледах в огледалата и виждах само недостатъци. Винаги имаше нещо, което ме притесняв…Aug 20 2017vsyakajena.com