Вечният въпрос: Еднакво ли обичаме и двете си деца?

0
407
Вечният въпрос Еднакво ли обичаме и двете си деца

Как показвате любовта към децата си, внимавате ли някое от тях да не се почувства пренебрегнато?
Въпросът можете ли да обичате по един и същи начин децата си е риторичен. Най-точният отговор е: „Зависи…“ От какво? От много фактори: индивидуалните различия в характерите на родителите, начинът, по който те самите са били възпитавани, способността им да се „стиковат“ по отношение на възпитателния процес, професионалната им ангажираност, броя на децата и разликите в пола и възрастта им, техните генетически заложени качества, материално обезпечение (финансова стабилност, нормални битови условия), влияние на външната среда… Всички тези фактори неизбежно слагат отпечатък върху емоционалната нагласа на майката и бащата по отношение на децата им, предопределяйки, волно или неволно, предпочитанията им по отношение на едно от тях…
Уроците, които ни дават нашите деца, са безценни! Ето защоСледващите редове са посветени на тези, които най-много обичаме и които са всичко за нас. На онези м…Jun 5 2018vsyakajena.com
Но децата са, по правило, изключително чувствителни и усещат безпогрешно, когато са пренебрегвани за сметка на по-малкото или по-голяма братче/сестриче… Те не могат да възприемат, че е естествено да се полагат повече грижи за едно невръстно бебенце, както и за едва проходилите мъничета… Усещат отслабване на грижите за тях, но го отдават на намалена обич…

Именно тук е мястото на родителите да им помогнат да разберат, че те – всичките – винаги са имали и ще имат тяхната неотслабваща, разпределени по равно между тях, обич и грижи… От особено значение е родителите да се съобразяват с генетически заложените качества на децата си – тип нервна система, ниво на емоционалност, заложби, предпочитания… Защото те – и майката и бащата – могат да са изявени невротици, а поне едното от децата да е необичайно тихо и спокойно… И обратно, родителите може да са изключително стриктни и да обичат правилата, а детето им да е буйно и да не се подчинява… В последния случай наказанията не са средство за възпитание – необходим е индивидуален подход като критиката и карането бъдат заместени с приятелски, дружелюбни разговори, от които да струи одобрение – това ще мотивира детето да приеме образът на своя родител за свой модел на подражание. А как да действат родителите, когато, например имат две деца с коренно различаващи се характери и възможности? Реплики от рода: „Ти не може да се справиш – виж брат си!“ са недопустими.

Толерирането – с думи или/и с действия на по-талантливото дете може да доведе до тежки психични разстройства на пренебрегваното, недооценяваното дете, които да моделират неговия бъдещ характер в негативна посока. Напротив, родителите трябва да открият и всячески да развиват онези качества у по-малко даровитите си наследници, които ще ги направят пълноценни бъдещи личности. Важно е също така, родителите да не обременяват децата си със собствените си грижи или с преживявания, които са имали по време на своето детство – това трябва да е затворена страница, от която могат само да се черпят поуки…

„Добрите родители“ не само обичат децата си еднакво и всеотдайно, но те в никакъв случай не се опитват силово да „моделират“ децата си по свой образ и подобие, или следвайки някакъв техен предпочитан модел. Защото такива усилия са обречени на провал – децата имат нужда от дружелюбно, приятелско отношение и само тогава ще проявяват своята обич и уважение и към двамата родители!
Вижте „тъмната страна“ на майчинството, осветлена от една обикновена майка на две децаДа бъдеш майка не е толкова лесно, колкото може би някои си мислят. Ето за какво трябва да се подгот…Jun 1 2018vsyakajena.com
Източник: mila.bg