Мъчително е да наблюдавате хора, особено деца, които се придвижват или са придвижвани с помощта на колички… Съдбата не била благосклонна към тях и ги е лишила от възможността да се използват краката си… Особено мъчително е, когато децата са малки и лишени от възможността да играят наравно със своите връстници… Този психологически удар както за осакатените подрастващи, така и за техните родители се превъзмогва трудно, с много такт и грижи…Историята на 29-годишна жена: Разбрах, че мъжът ми си има друга законна съпругаПредставяте ли си, както си живеете нормално и всичко е наред с личния ви живот, изведнъж да научите…Dec 19 2017vsyakajena.com
На децата, които – по една или друга причина – не са в състояние сами да се придвижват, трябва да им се помага не само у дома, където си играят и занимават с разнообразни дейности, но и да посещават редовно училище, където игрите със съучениците са нещо естествено и необходимо за тях и където те получават нужното образование, за да станат един ден добри специалисти в дадена област, напълно интегрирани в обществото…
Но как да постъпят родители, на които се налага и двамата да работят, за да осигуряват препитание на семейството, в което има дете, поразено от недъга да не може да се движи само? Поради което не са в състояние да осигуряват редовно придвижване на такова дете до училище? И нямат роднини за им помогнат, нито средства да платят на някого такава услуга? За съжаление има такива семейство и ние ще ви разкажем за едно такова, което живее в град Ганганан в отдалечена провинция в Югозападен Китай.
Героите на историята са 9-годишната Джоу и нейният 12-годишен брат Ханзи, който е с парализирани крака. Родителите отписват сина си от училище, защото работят и не могат да осигурят придвижването му до училището, което е отдалечено на около ½ километър от дома им. И тогава се намесва малката Джоу, която учи в същото училище и решава да носи на гърба си своя брат до училище всяка сутрин! Това не е малко усилие, но Джоу е жилава, силна и издръжлива, и се справя с предизвикателството, ръководена от обичта към своя онеправдан от Съдбата брат!
Тя го облича, обува, връзва връзките на обувките му, носи го на гръб в слънце и дъжд, преодолява двадесетте стъпала до училищния вход и го настанява на чина до нея… Помага му и да се справя с писането и четенето – китайските йероглифи, са трудни за усвояване! И брат й Ханзи се чувства чудесно всред своите приятелски настроени съученици и наравно с тях учи и усвоява успешно преподавания материал. А в междучасията участва и в техните игри…
А в училището е приготвена специална стая за тях двамата… След края на училищния ден, учениците наблюдават с уважение, как Джоу понася обратно своето любимо братче към къщи… Там Джоу започва да помага на в домакинската работа, чакайки родителите й да се върнат от работа… Суши семена, приготвя храна, храни добитъка и после сяда да помогне на Ханзи с уроците… „Аз ще бъда неговите крака, аз ще бъда до него завинаги…“ – заявява преданото момиче.Ако решите, че майчинството ви идва в повече и е тежест, то си припомнете тази историяТази тъжна история за преждевременно родилия се, тежащ 500 г Даниел, който не съумя да победи неспра…Dec 19 2017vsyakajena.com