Предпочитате, когато сте болни, да мерите вариациите в телесната си температура с живачен термометър? Добре, но знайте, че винаги има риск да го счупите – било случайно, било като го тръскате невнимателно, за да свалите нивото на живака в тръбичката. А може и някое от децата ви да се заиграе с термометъра, без да го видите и случайно да го счупи… А после да се заинтересува от малките блестящи топчета – да се опитва да ги хване – нещо, което едва ли ще успее, но ръцете и после, вероятно и устата му ще бъдат в допир с този единствен по рода си течен метал. Следва отравяне с живак…8 безценни съвети на мъдрата баба за здраво семействоЧесто се случва следното нещо: една връзка започва с много любов и разбирателство и в един момент пр…Nov 7 2017vsyakajena.com
По принцип, тежестта на отравянето зависи от много фактори: възраст, пол, телесно тегло на пострадалия човек, размерите на помещението, където е бил счупен термометъра и разположението на мебелировката в него. Колкото и малко да ви изглежда количеството разсипан живак от счупения термометър /а то е цели 2 г/, вероятността да се отровите вие и/или ваши близки, доближава 100%, ако своевременно не сте го събрали и измили помещението с белина, тъй като средната му токсична доза е само 0.4 мг! Затова, ето какво следва да направите ако белята е вече станала. Ако в помещението е имало деца, то незабавно ги изведете от там и ги разпитайте спокойно кога и как е станала случката и дали са имали допир с блестящите топчета. Дори и да отричат, че са си играли с топчетата, то – превантивно – събличате ги внимателно, изхвърляте дрехите им и ги изкъпвате старателно с вода и сапун. Ако се опасявате, че е имало допир с лигавицата на устата и очите – промивате продължително тези области с вода и търсите лекарски консулт. Сега отстранявате от пода всякакъв род балатуми, мокети и други порести покрития и ги изхвърляте; отваряте широко прозорците да става течение, което ще отнесе навън живачните пари и започвате – под светлината на силна подвижна лампа или фенер – да изследвате скрупольозно всеки квадратен сантиметър от пода, като наблягате особено на цепнатини и вдлъбнатинки, където е било възможно да се изтъркалят живачните топчета. След като сте ги забелязали, трябва незабавно да ги събирате – в никакъв случай не използвайте прахосмукачка, освен ако не е с воден филтър/попадналият под вода живак спира да се изпарява. Преди това подгответе приспособленията, с които механично ще съберете разпръсналия се живак – купувате от аптеката манганов разтвор, пипета с гумен накрайник и съдче, което се затваря плътно с капаче. Стъклените парченца от термометъра поставяте в съдчето с вода, както и събраните с пипетата по-големи живачни топчета, както и по-малките такива, които сте повдигнали с помощта на лейкопласт.
За препоръчване е обаче, да си приготвите м“метличка“ от медни жички (представлява парче от тънка многожилна медна жица, чието покритие сте премахнали откъм единия край), които почиствате в азотна киселина. Последната ще намерите по-трудно, но си струва да използвате именно такава метличка – с нея ще успеете да бръкнете и в най-малките цепнатини. Не ви препоръчваме да посипвате обилно пода със сяра (има я на пликчета по аптеките) – не е удачно, въпреки че тя се свързва химически с живака и образува железен сулфит – съединение, което практически не се изпарява, но е токсично, а и се отстранява трудно от микроцепнатините в пода, дори след неговото обилно измиване.
Използваните за последната процедура препарати са разтвори на калиев перманганат, или железен трихлорид, или калциев полисулфид, както и белина и много вода и сапун. Оставяте измитото старателно помещение да съхне и да се проветрява с отворени прозорци 48 часа, през което време е добре да не сте него. А най-добре е да изоставите живачния термометър и да използвате електронен такъв – по-неточен е, но безопасен при счупване!21 бабини деветини и съвети за всеки случайБабини деветини – кой ги слуша, кой не. Обикновено признаваме, че са прави, когато обаче е твърде къ…Sep 25 2017vsyakajena.com