Вече 5-и месец съпругата на младежката ми любов помага вкъщи, а синът му и дъщеря ми станаха гаджета

0
597

Връщах се от работа. Вече беше 7.30 вечерта и тепърва трябваше да правя вечеря за мъжа си и дъщеря си (ако изобщо се е прибрала – та за едно момиче на 16, 19.30 часа е доста ранен час). Да си призная, бях много уморена. Мъкнех и две торби – една с храна, а друга с перилни препарати. Беше сряда и вече мечтаех за поне малко почивка.
С мъжа ми работехме много, печелехме добре, ала мислите ми все едни такива делнични, сиви и прашни. Слязох от тролея и минах под подлеза. Поддържан подлез в центъра на столицата. Осветен, минават хора. Още с влизането ме обгърна нежна мелодия. Тя се лееше и заглушаваше шума от булеварда. Всъщност тя идваше от цигулката на едно момче.История, която ще ви докосне! Това бебе живя само 74 минути, но остави следа завинагиКогато Ема Лий забременява, тя е уведомена, че ще става майка не на едно, а на цели две бебета! Радо…Oct 4 2017vsyakajena.com

Виждали сте такива момчета всеки ден – свирят по подлезите. Някои са добре облечени, други пък свирят по-нетрадиционна музика, носят косата си на раста и честно, понякога ги мисля за нар*омани.
Но това момче не беше като другите. На пръв поглед нищо особено – на 17-18 години, със старо, но чисто яке, с кецове, с очила. Ала очите му – тези сиви очи, като ноемврийско небе, като мъгливо езеро, ме накараха да спра. Заедно с мелодията, ме отнесоха далече назад във времето. Преди колко – наистина ли? 20 години. Когато на 16 г. самата аз свирех в подлезите. Когато с приятелят ми, този със същите сиви очи, бяхме лудо влюбени и вярвахме, че любовта побеждава всичко и всички и че само ни трябва малко късмет. Ах, колко го обичах! Ала той искаше повече, много повече, беше на 22 г. и учеше с надеждата да емигрира. А аз – аз щях да го последвам, независимо къде отидеше. Но…един ден, той замина. Сам. Защото бях непълнолетна.
Момчето беше спряло да свири. Гледаше и плахо се усмихна. Същата усмивка! Не се стърпях и го попитах:
„Извинявай за въпроса, но как се казва баща ти?” Момчето ме погледна объркано – „Зашо ме питате?”.
„Моля те, кажи ми, важно е за мен”.
Момчето каза :”Но той не е жив”. Буца заседна в гърлото ми:
„Даниел не е жив, така ли?”
Детето се ококори: „Но Вие откъде знаете името му?”
„Познавах го” – преглътнах. „Отдавна беше. Моля те, разкажи ми какво се е случило”.
Момчето ми обясни, че баща му е починал в чужбина в катастрофа. Всъщност – той и майка му, са се прибирали към България със самолет, а Даниел е шофирал новата им кола. Връщали се от Германия за лятото. Имал е звукозаписно студио там за млади таланти. „Е, все пак е осъществил мечтата си” помислих си аз.
„Но защо свириш сега по подлезите?”- отново не се стърпях. Детето каза, че това се е случило преди 4 години. Майка му не работела, а съдружникът на Даниел се е възползвал от случилото се и придобил цялата собственост над студиото, оставяйки ги без нищо. Сега живеят при бабата на Павел (така се казва синът му), а момчето свири, защото иска да продължи образованието си в Музикалната академия. Майка му била безработна. Отново го погледнах. Та жените никога не забравяме първия си мъж, първата любов. Времето беше заличило следите от предателството му, а и сега имах най-прекрасният съпруг.

Веднага ми хрумна нещо. Отдавна си мислех за помощ в домакинството , да не говорим че с мъжът ми мислехме за второ дете. Казах му да ми даде телефона на майка му.
Така вече 5-ти месец съпругата на младежката ми любов помага в нас, а синът му и дъщеря ми станаха гаджета. И се надявам тяхната любов да издържи на всичко!

Мисля си – сам Бог е организирал тази среща в подлеза.Историята на една нимфоманка: още на 19 бях спала с 40 мъже! Не мога да се спра!Има жени, които могат да изкарат без с*кс няколко дни, дори седмици и месеци. Разбира се, това завис…Oct 4 2017vsyakajena.com