Добри времена бяха тогава, благословени. С животните бяхме приятели, моят живот беше уреден и праволинеен. С Господ нямахме кой знае какви противоречия, а и да имахме, аз не бях в позиция да споря. Но един ден животът ми се преобърна – и по-конкретно към края на шестия ден от Сътворението.
Бог ми представи едно ново същество – жената. Била създадена от мен твърди, бил взел мое ребро. Опипвам се тревожно – та за никое от другите същества не е взимал Бог от мен, че да ги създаде. Тя прилича на мен, но не е като мен. Косите й са дълги, очите едни големи, а и тялото й е различно – не е така плоско като моето, някак пълно на места. Гледам я. Усещам нещо в мен се преобръща, някъде в областта на реброто, но по-горе и по-вляво. Това не ми харесва.Една смразяваща любовна история за чешки рицар и българска девойка – легенда от 13- ти век (част I)Младият рицар Милохнев, разпоредителят на средновековната крепост Дуб (днешна Централна Чехия), спеч…Oct 1 2017vsyakajena.com
Бог изчезна и ме остави с нея. Тя също ме гледа, а после се приближава до мен и ме докосва по ръката. Поглежда ме в очите. Ох, ето – пак нещо се преобръща в мен. Никое друго същество не ми действа така.
Тръгваме към моята бърлога – малко кал, клони, листа, постлал съм си. И тя ляга до мен Пак ме гледа, дали ще ме остави да поспя…
На другата сутрин жената е станала преди мен. Нещо размества, хвърля, реди. И издава някакви звуци – заслушвам се. Ох, това е говор, непрестанен. Новото същество иска да се разходим – ох, но на мен не ми се става. Устните му потрепват и виждам, че от където ме гледа, започва да се показва вода. Ставам и тръгвам. Защо ли тръгнах? Тя не върви с мен по правата пътека, скача насам-натам, разглежда зелените неща около пътеката, някои имат червено, други синьо, трети бяло – и ми говори за тях, някакви непознати думи измисля – роза, маргаритка, виолетка. Опитвам се да я накарам да върви до мен, но тя не може, все встрани гледа. Аз се опитвам да наименувам нещо, но тя казва – не, на мен не ми прилича на това, а на онова. Това, ако е довод!
Но най-лошо стана, когато видя едно малко животно до пътеката. То издаваше звуци, едни такива тихи и как беше думата – а, да, тъжни. Тя веднага се спусна към него и го взе в ръце, започна да го гали и да му говори и тя с тих глас. То спря да издава странните звуци и заспа в ръцете й. Тя ми каза, че ще го вземе в бърлогата. Абсурд – то няма място за нас ( от къде ли дойде това „нас“ – о, да това е дума, която дългокосото същество използва за мен и него). Обаче тя започва да издава онези странни звуци като животинчето и на мен пак нещо ми се обръща. Прибираме се – нас и животинчето. То спи в краката ни. Така поне топли нейните, защото иначе тя си ги топлеше в моите.
След два дни ставам рано, а нея я няма. Бързо ставам и се оглеждам. Тръгвам да я търся – накрая я намирам до едно място, където има много вода. Съществото гледа водата. Отивам до нея – ядосан съм, как да й обясня, че ме е разтревожила. Изобщо не мисли за последствията. Но във водата виждам втора като нея. Жената се усмихва и жената във водата се усмихва. Само това липсва – още една, че да говори и тя и съвсем да ми развалят спокойствието! Обаче тя се смее и казва – това е само моето отражение в езерото (още нови думи!). „Ще ме наричаш Ева и когато искаш да съм около теб, ще ме викаш с това име“. Това вече е прекалено!
В Сряда, докато се разхождахме, тя тичаше след някакво шарено крилато същество и падна. Пак ми се обърна нещо над реброто. Изтичах и я вдигнах – не можеше да ходи. Опитах се да я придържам, не стана, опитах се да я влача – мрънкаше, че не й харесва. Сетих се как тя взе в ръце животинчето. Затова я вдигнах на ръце и така я прибрах в бърлогата. Докато я носех, тя наклони глава на рамото ми – почувствах се много силен.
В Петък – гледам онова хлъзгаво, дълго и тънко същество змията говори с Ева. Повиках я – тя обаче не ме чува. Приближавам се и чувам разговора „Аз нали съм ти приятелка, ще ти разкрия една красива тайна.“ Изтръпнах от този съскащ глас. Пак извиках Ева, змията ме чу, изсъска и избяга. В Събота от някъде дойде Ева, носеше една ябълка – по-красива не бях виждал. Беше отхапано едно парче. Питам я какво става, защо е покрита с листа. Тя ми каза да вкуся от ябълката и аз ще разбера всичко. Отхапвам от чудния плод. И в миг, наистина разбирам всичко. И аз се покривам с листа. Ала дойде Господ и ни изгони. Ето ни тук на Земята. Мен ориса на мъчен труд, а нея на болка.
Първоначално й бях страшно разсърден, тя ни вкара в тази каша. Слушах, но тя вече не говори. Само плаче. Не мога да я гледам така. Отивам при нея и я прегръщам. Отново се обърна нещото над реброто ми и тогава разбирам – не мага да живея без нея. Може би изгубихме Рая, но пък ни има нас и ще й кажа, че благодарение на нея измислих една нова дума – любов.Една смразяваща любовна история за чешки рицар и българска девойка (част II)(Вижте част I) Когато седнал на масата, гостите започнали да отпиват от чаша от човешки череп и чехъ…Oct 1 2017vsyakajena.com