„Скъпа Ани,
познаваме се с теб над 55 години, на моменти дори не ми се вярва, че съхранихме приятелството си толкова дълго. Все по-трудно ни е да се виждаме, все повече са дните, в които предпочитам да си остана у дома.
Но исках да ти споделя какво ми се случва напоследък.
Напоследък чета по-малко и по-малко вестници, а все повече и повече наблюдавам хората –в метрото, в трамвая, по улиците. И какво забелязвам – повечето са готови да се разгневят от дреболии, от всички онези малки неща, които сега аз приемам просто като част от пъстротата на живота – закъснял за срещата приятел, невъзпитан касиери в супермаркета, разбита плочка или трамвай, който не идва по график. Колкото по-малко ми остава, толкова по-скъпи са ми тези моменти от Живота.Писмо до мен самата, когато остареяВсеки ден се чудя как да предпазя някой от грешките, които е свикнал да допуска. Най-напред реших да…Oct 17 2017vsyakajena.com
Затова, докато още имам възможност и вече с мъдростта на годините правя следните неща:
Седя в двора на кооперацията и просто се наслаждавам на гледката към Витоша.
Когато каня децата и внуците на обед в неделя, вадя кристалните чаши от сватбата ни със Стоян, сватбеният сервиз и винаги приготвям ястие, което майка ми е приготвяла. Така си мисля, че някоя от внучките ще прояви интерес към рецептата и тя няма да се загуби след мен.
Друго – вече не пазя хубавите си дрехи за специални поводи, давам си сметка че такива може и да не ми предстоят. Ако отида до магазина и до фурната за хляб, при личната лекарка, за да ми предпише лекарства – винаги слагам парфюм и хубава блуза.
Не отлагам за по-късно – ако ми се ходи на театър отивам, ако ми се прииска да хапна сладолед си купувам, ако ми се рисува, рисувам. Та колко пъти съм се лишавала от тези малки удоволствия в името на големи каузи като пране, готвене, шиене.
Осъзнавам, че повечето моменти в живота ми бяха излишно напрегнати. Гледам сега и децата – и те тичат след целите, не си оставят време да седнат и просто да осмислят нещата.
Когато си на 40, 50, дори на 60 години ти е невъзможно да не приемеш утрешния ден за даденост. Мислиш, че малките удоволствия те разсейват от отговорностите и главната цел – да си щастлив. Но, Ани, и ти го знаеш – щастието не съществува. Нали, това е тайната на старостта – животът не е партито, за което си мечтал на 25. Има обаче стъпки, които си струва да изтанцуваш, тук и сега.Те оставиха бабата да се храни сама на масичката, а очите и бяха пълни със сълзиСлучило се така, че на една възрастна жена съпругът й починал. Тя вече била много стара и нямало как…Nov 2 2017vsyakajena.com