Ако искаш да здрав и да кандидатстваш за „столетник“, то труди се, труди се и пак се труди“ – това е мотото на 97-годишния дядо Христо от родопското село Ракитово. Той е прекарал целия си живот трудейки се – между двете Световни войни близките му се трудят на нивите, добивайки царевица, картофи, фасул, тикви… Отглеждат и крави и овце, от които получават мляко, сирене, кашкавал, масло… Разбира се и работи – като каруцар. Волските коли тогава се търсели усилено и работата потръгва. Всички части – главини, спици, табани – Христо дялал само с тесла от орехово дърво. Доста по-късно се сдобил със струг, задвижван от педал – тогава просто нямало ток.„Никога не се жени за българка!”- съветът на един чужденецПредлагаме ви основателните причини, изложени от един чужденец, защо сънародникът му трябва да помис…Sep 10 2017vsyakajena.com
А след това идват военните години и той е мобилизиран, както хиляди други българи.. На фронта се сражава храбро при Страцин, Стражин – в Сърбия. За това време – не иска да си спомня – как е оцелял – той си знае – около него падат в боя толкова много бойни другари… След войната се хваща на работа в урановите рудници в Барутин – взривява скалите на дълбочина 50 метра; често стават срутвания и загиват миньори; радиацията също подкопавала здравето, както и силикозата… Но Христо Димов оцелява, дори предпазвайки се само с кофичка кисело мляко… След 8 години изнурителен труд се пенсионира, но отново почва работа по поддръжката в базата на Българския морски флот в Цигов чарк. Харесват го и ето го моряк в Българския черноморски флот – посещава Норвегия, Англия и Холандия… От там донася чудесни подаръци, но страшно съжалява, че не е успял да купи бензинов агрегат за ток – нещо, особено важно в годините, когато токовите режими са били по-скоро правило, а не изключение… След това – отново на полето със своите близки – тя полската и градинската работа край нямат…
Дядо Христо се спомня да е боледувал само веднъж – сериозно; вече на възраст, получава кръвотечение от носа, което не може да се спре; дежурната мед-сестра, нехае за състоянието му – та нали е много възрастен, но снаха му се намесва и с изключително решителни действия мобилизира лекарския екип да спасят свекъра й от смърт от кръвозагуба… Дядо Христо разказва за тази единствена среща с лекари по време на среща с група младежи от Възпитателното училище в Ракитово, уредено по идея на учителката им по биология Галя Димова. Разговорът се провежда в добре уредения дом на стареца, където той живее в мир и съгласие със сина и снаха си.
Други открояващи се спомени датират още от най-ранните му години, когато той тренира тялото си и развива ловкост и бързина в безспирните игри на село – на чилик, на гоненица… Къде е разковничето – го питат младежите, да остане толкова жизнен, изправен, силен и с феноменална памет? Ген? Е, това е важно, но според дядо Христо, причината се крие преди всичко в невероятната му работоспособност и здравословния начин на живот – никога не е пушил и е изпил само 1 лъжица вино, когато е бил 21-годишен!Прибавете щипка увереност и направете живота си по-успешен!От това да сме уверени зависят много неща в нашия живот – как се представяме на работа, в личния жив…Sep 11 2017vsyakajena.com