Най-накрая го изрече „Аз не допускам хора до сърцето си, но ти стана много специална за мен”.
Да чуеш тези думи след три години. Три дълги, пропилени години, в които жива си изгаряла за този мъж. В които си подозирала, че не си единствената, че не си неговата, че не си онази специалната, но си търпяла. Вярвала си, че можеш да обичаш и за двамата, да прощаваш и за двамата, да се раздаваш и за двамата. Вярвала си, че петък вечер е вашето време, а събота сутрин може би ще те изненада с кафе в леглото или поне ще се разходите в парка за ръка. Нещо малко, нещо безплатно, което да ти покаже, че имаш място в сърцето му, не само в леглото му.Ефикасни начини да се справим с мъката от любовната раздялаОтношенията между хората са нещо изключително сложно. Има много книги, в които се описват връзките, …Sep 9 2017vsyakajena.com
Думите отекнаха в съзнанието ми, навлязоха в главата ми, ала не влезнаха в сърцето. Цар Соломон е казал „Пазете сърцето си, там са всички извори”. И аз го запазих, не исках тези думи да го отровят. Разбрах, че не искам да съм специална за него. Че това да съм неговата специална, изисква твърде много жертви. Твърде много усилия за една вечер седмично, твърде много сила за останалите дни пренебрежение, твърде много вяра в думите му, твърде много да затварям очите си за лошите му действия.
В началото всеки поглед ме изгаряше, всяка дума беше трудна загадка, всяко докосване – пламенно обещание. Сякаш ме беше омагьосал. За това време за мен не съществуваше друг човек, друго не ме интересуваше – само нашите срещи. Странях от приятелите си, зарязах хобито си, в работата ми беше трудно, а преди това бях супер изрядна. Напук на всички съвети как да останем недостъпни в първите месеци от запознанство, аз бях захвърлила всякаква предпазливост, всякакво достойнство.
Сега слушах думите му, но само се усмихнах. С усмивката на жена, преживяла твърде много. И гледах. С погледа на човек, който вижда за първи път – ясно, без сенки.
И го съжалих – за това, че не може да приеме любовта ми, за това че иска непрекъснато да играе игрички и да доказва своята мъжественост чрез тях. И го целунах – като за последно. И се сбогувах – като човек, който си тръгва завинаги.
И си простих – като на жена, за която да обича всеотдайно, не е слабост.Каквото и да става, не бива да се отказваме. Важното е да продължим напредВсички сме чували твърдението, че каквото и да става, не бива да се отказваме. Упоритостта е от първ…Sep 11 2017vsyakajena.com