Притча за любовта и ревността ни кара да се замислим

0
295
любовта и ревността

Всяка притча има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са едновременно полезни и приятни за четене. Те често са с малък обем, а сентенцията е достатъчно ясно обособена. Друга особеност е, че всеки от нас трябва да я прочете и сам за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите обикновено ни показват някои детайли, които сме пропуснали, но са ключови. Затова и днес ви представяме една притча за любовта и ревността.

Любовта и Ревността не можели да живеят един без друг, предават от sanovnik.bg. Те много се обичали и били винаги неразделни. Заедно живели в къща, наречена Душа, където никой друг не стъпвал. Щастието било пълно до деня, когато пред прага на техния дом не се появил един мъж. През деня валял силен дъжд, а навън било непоносимо студено, заради което Любовта и Ревността решили да подслонят мъжа в дома си. На гостенина била приготвена вкусна храна и мека постеля, като през цялата вечер те си говорели. На другия ден мъжът се приготвил да си отиде, но Любовта настояла да остане.

С времето Любовта обръщала все повече внимание на мъжа и все по-малко на Ревността. Това карало Ревността да става от ден на ден по-мрачна и недоволна. Така продължавало, докато Щастието не почукало на тяхната врата. За негова изненада обаче нямало кой да му отвори.

Щастието влязло само и отрило, че тримата обитатели на къщата Душа са мъртви – Любовта и мъжа били отровени, а на няколко метра от тях висяла обесена Ревността. Близо до Ревността Щастието открило бележка с думите: Аз винаги съм желаел най-доброто за нея и я обичах повече от живота си. Не можах да понеса чувството, което Любовта изпитваше към този мъж. Мислите за това, че тя е с него, а не с мен, отровиха моето сърце.

Сега, когато сме в Рая, тя трябва да знае, че аз винаги ще я обичам силно. По-силно от всички. Никой не може да я обича така. И където и да е сега, аз винаги ще бъда близо до нея. С обич – Ревността.

Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.

Вижте още:Невероятна притча за птицатаВсяка притча има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са едновременно полезни…Jul 6 2020vsyakajena.comПоучителна притча за Рая и АдаВсяка притча има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са едновременно полезни…Jul 4 2020vsyakajena.com