Хората около и над 60 години си спомнят – определено с носталгия – времената, в които почивката на море бе желана и достъпна едва ли не за всеки българин. Към Бургас, по подбалканското шосе се движеха Запорожци, Трабанти и Лади, които за 5 – 6 часа достигаха крайната дестинация; пътят до Варна – класическият морски курорт, предпочитан от „старите“ софиянци чак до средата на 60-те години на 20-я век, се достигаше по-бавно по криволичещите тесни шосета, но затова пък влаковете бяха претъпкани със семейства със по-скромни възможности, жадни за приключения тийнейнджъри, студенти… По „заможните“ пътуваха с автобуси…Преуспял емигрант реши да се върне на село. Вижте как се чувства!На Терминал 2, в салона за посрещачи, може да се видят какви ли не екземпляри, прибиращи се за по-кр…Nov 3 2017vsyakajena.com
Огромни опашки се виеха за автобусни билети още 20 дни преди желаната дата, а влаковете пътуваха претъпкани – коридорите бяха пълни с правостоящи, които стоически издържаха 8 – 9 часовото пътуване, окрилени от мисълта, че ще видят безбрежното синьо море… Там гостоприемно разтваряха врати почивни станции, детски и студентски лагери – повечето изградени от тънкостенни бунгала, пропускащи жегата и всякакви звукови изцепки…
Една значителна част от почивните станции не разполагаха с отделни санитарни възли, а водата в общите външни бани бе подгрявана от слънцето. Но пък имаха столове с прилична храна. Които не успяваха да си издействат карти, разчитаха да го направят „на място“ или да наемат квартира – една изключително трудна задача, защото хотели на практика нямаше, а предлаганите стаи бяха свръхограничени в сравнение с отромните тълпи, които, особено през месец август, превземаха Черноморието… И не за три или 5 дни, а за 20… А за 20 дни човек наистина си почива и може да прогони от мислите си и да забрави трайно за вечностоящите проблеми на очакващото ги сиво и скучничко ежедневие. Още първите години от т.нар. „преход към демокрация“ нещата започваха бързо и безвъзвратно да се променят – студентските лагери, голяма част от бунгалата се оказаха застроени върху частна собственост и бяха разрушени. На тяхно място бързо изникнаха модерни хотели.
Бързо се променяше и вида на самите плажове, и къмпингите, безразборно се стояха заведения и какво ли още не… Едно по-едно от Черноморието изчезваха нещата които се считаха „култови“…
Рибарските кейове с дървените лодки се превърнаха в пристанища за яхти на богати туристи, както и на наши новобогаташи. Броят на действащите рибари постоянно намалява и в момента техните плавателни съдове са 90% лодки с дължина под 10 м, на брой около 2700. Все още може да се купи прясно уловена риба, но дървените капанчета, където се продаваше прясна цаца в кафяви хартиени пликове вече ги няма. Няма ги и сергиите за вестници в големите курорти като Албена и Слънчев бряг, където доминират чуждестранните туристи, а българите се информират за всичко от собствения си Фейсбук.
Е, в по-малките курорти може да си купите вестници, защото е друго да си четете под чадъра и да решите кръстословицата преди да се „бухнете“ отново в морето…Книжарниците силно се разредиха, а развлекателни книги за „плажно четене“ може да си купите на улицата само в по-малките курорти. Разбира се, вече го няма и компакт-диска (пратил с историята магнитната лента).
Да ви припомним, албумите на топ-изпълнителите излизаха в Лондон или Ню Йорк, а специални агенти купуваха диска от магазина и още същия ден го изпращаха за България. На следващия ден се печатаха обложките, линиите в Ботевград и Стара Загора тиражираха ментетата и така два дни след излизането му на британския пазар новите албуми вече се продаваха по сергиите у нас. Сега това го няма, защото музиката е навсякъде в нета.
Промениха се и сувенирите – на мястото на стъклените рибки, дървените корабчета с термометър и бъчвичките – трайно се настаниха магнитчетата от китайското карго с изображения на всяко кътче от Черноморието.
Може би най-фрапантното е изчезването на пясъчните дюни, особено където те доминираха в пейзажа – край Несебър, на обширната плажна ивица на Слънчев бряг. Те бяха идеалното място за романтични „свалки“ на наши „гларуси“ с жадни за приключение чужденки…
Няма го и „класическият български гларус“, който пленяваше скандинавки, рускини, чехкини с голото си мускулесто тяло и няколко вълшебни думи на есперантния език на любовта… Днес той е заменен от „мачото“ – мутра, който кара свръхмодерния си антомобил с 300 км/ч и размахва портфейла си с пари, натрупани в годините на касовата и масовата приватизация.
А къде е плажният фотограф, който правеше моментални снимки и ги копираше с лошо качество на място за клиентите си? Няма го – смартфонът изяде неговия бизнес. Няма ги и корабите „комети“, които при спокойно време свързваха Варна с Бургас и Созопол и стигаха дори до Царево /тогава Мичурин/. Няма… няма… още колко неща ги няма… Най-неприятното е, че по Черноморието практически няма пейзаж, на който да не се вижда кран, багер или заградено място за бъдещи хотели.6 неща,които допускате да се случват сега, но ще съжалявате след времеНяма нищо по-страшно от това животът на човек да тече в монотонен ред и изведнъж той да осъзнае, че …Oct 5 2017vsyakajena.com