История, която ще ви разтърси: защо нищо не е по-важно от семейството?

0
579

Трябваше да минат 21 години, за да може съпругата ми да ми позволи да изляза с друга жена на вечеря и кино. Каза ми, че ме обича, но и че признава, че тази друга жена може би ме обича дори повече. И че за нея би означавало много да прекара известно време с мен.Младо момче реши да качи баба Райна на стоп. Историята, която му разказа тя го разтърсиТова е разказът на един 23-годишен младеж, за когото не е нужно да казвате, че у него има и нещо хуб…Sep 29 2017vsyakajena.com

Тази друга жена бе собствената ми майка. Знаех, че ѝ е тежко, защото бе вдовица от 19 години. Улисан в грижи за децата и работа, осъзнах, че не съм излизал с майка ми на вечеря. Че не съм я дарил с това ценно внимание, което всяка майка заслужава от своя син. Исках да поправя тази грешка.

Когато се обадих, за да я поканя да излезем, тя първоначално реши, че нещо не е наред. Майка ми винаги се притесняваше, че нещо се е случило, когато ѝ звъня по-късно от нормалното.

Когато пристигнах пред дома ѝ, лесно видях, че майка ми се вълнува много. Тя бе усмихната, облечена елегантно и с хубава прическа. Лесно можех да забележа, че тази вечер означава наистина много за нея.

Майка ми ми каза, че се е похвалила на всичките си приятелки, че ще има специална вечер с вечеря и кино със сина. Изпитваше особена гордост от това. Обясни ми, че приятелките ѝ са останали впечатлени. Видимо се вълнуваше.

Заведох я в хубав и елегантен ресторант. Не беше от най-скъпите, но бе достатъчно добър за една хубава вечер. Влизайки в него, майка ми ме хвана за ръка. Когато седнахме, започнах да чета на глас менюто. Забелязах, че тя ме гледаше с интерес. Някак носталгично.

Мама ми припомни, че когато сме били малки, тя е четяла менюто на нас. А сега ние го правим за нея. Как само се върти животът, нали?

Вечерята премина прекрасно. Потънахме в сладки разговори и не усетихме как е минало времето. Толкова бяхме улисани един в друг, че напълно забравихме за киното и филма.

Завеждайки я вкъщи, тя ми каза, че ще излезем пак, но при условие, че тя ме покани. Съгласих се, разбира се.

Само няколко дни по-късно майка ми си отиде от сърдечен удар. Стана толкова внезапно, че нямаше какво да сторя. Мина известно време и получих писмо от ресторанта, където бяхме на среща. Там пишеше, че майка ми действително е направила резервация за втора среща и дори е платила сметката предварително. Но го е сторила за мен и жена ми, тъй като не е била сигурна, че ще може да присъства. Там пишеше, че навярно никога няма да мога да проумея, колко много е означавала тази вечеря за нея. Писмото завършваше с “Обичам те, сине”.

В този момент напълно проумях значението на думите “обичам те”. И осъзнах, че няма нищо по-важно от семейството.И днес, когато разказва за това, бабата на моите синове плачеГодината е 1954-та. Едно момиченце на 4,5 г. играе на малката тераса на таванското помещение, където…Sep 27 2017vsyakajena.com