Един мъж на 32 г., прекарва лятната отпуска с майка си

0
1626

Имам приятелка от 3 години насам. Много я обичам и с нея винаги прекарваме страхотно отпуските си и почивните дни. Но това лято посветих една седмица от отпуската си на моята майка. Отидох с нея на море. Сигурно си мислите – „Поредното мамино синче”. Но историята ми е малко по-различна. Загубих баща си на 25 г., а майка ми изгуби своя мъж на 56 г. Отдавна се бях изнесъл от апартамента на родителите ми – те държаха да заживея собствен живот в отделна квартира, въпреки че сме от София.Майчинският инстинкт е несъвместим с любовта с партньораНие, жените, обичаме да бъдем грижовни. Да помагаме на хората около себе си, да даваме най-доброто о…Sep 11 2017vsyakajena.com

Смъртта на баща ми ме разтърси жестоко и ме накара да осъзная, че откакто се бях изнесъл, отделях твърде малко време за общуване с родителите си. Разбира се, бях в период на купони, учене, сезонна работа, трябваше да намеря и утвърдя себе си като самостоятелен човек.
И все пак…
Смъртта на татко, остави майка ми сама. Само че тя никога не се опита да ме върне обратно в дома ни. Никога не се опита да ме манипулира, да ми вменява синовен дълг. Виждахме се понякога, чувахме се честичко, но тя уважи моята самостоятелност. Когато я запознах с Калина (момичето, за което стана дума по-рано), тя много се зарадва. С Калина започнахме много да пътуваме и все по-рядко виждах майка си.
До това лято. Взех решението внезапно – резервирах хотел в Черноморец, пуснах си отпуск и се обадих на майка ми – „Мамо, заминаваме този петък, стягай се за море!”
„Но как, защо?” ме пита тя. „Ами Калина?” Не й отговорих за Калина. Само й казах, че ще я взема в 7.30 сутринта в петък.
Бях доста нервен. Тя се пошегува, че няма да постваме снимки във Фейсбук. Смях се, но напълно се съгласих. Не беше ли странно за един 32-годишен мъж да ходи на почивка сам с майка си? Уикенд пътуване до нов град със сигурност. Но повече от седмица на море? Виждал съм майка и дъщеря да правят това пътуване заедно, но майка и син?
Прекарахме страхотно и все пак „срещата като възрастни“ на моменти не беше комфортна. Това отключи някои несигурности от детството ми, някои стари спорове, някои общи тежки спомени. Не мога да кажа, че сега изведнъж станах супер близък с майка ми, но научих няколко неща за нашата връзка през тези 10 дни. Припомних си колко е важно за мен да започна отново да споделям с родител; преоцених твръдението, че родителите винаги ще са до мен – не, не са; почувствах, че обичта й към мен не се е променила и тя винаги ще ме приема такъв, какъвто съм.
Последната вечер, майка ми плахо изрази дълбоката си благодарност за споделената почивка и ме попита: „Не ме разбирай погрешно, но защо избра да прекараш последните дни от тазгодишната си отпуска с мен, а не с Калина?”
Аз я погледнах малко засрамено. Извадих телефона си и й показах снимка. Тя ахна. Това беше годежният ми пръстен за Калина. „Защото отсега нататък, се надявам че повечето си почивки ще прекарвам като женен мъж, но преди това исках да ти благодаря, че си ме отгледала такъв и искам да знаеш, че съм късметлия с такава любяща майка!”„Никога не се жени за българка!”- съветът на един чужденецПредлагаме ви основателните причини, изложени от един чужденец, защо сънародникът му трябва да помис…Sep 10 2017vsyakajena.com