Докато вие гоните дивото, до вас да е питомното, което дори не забелязвате

0
551

Хората сме особен вид същества… все искаме това, което нямаме. Носим в себе си първобитния инстинкт и гоним това, което е далеч. Като едни истински ловци на съвремието ни.
Но сякаш непрекъснато забравяме за първородния грях. И вместо да бягаме от забранения плод, ние твърдим, че е най-сладък. И го преследваме, и бленуваме за него… и накрая страдаме.
Сигурно се е случвало и на вас. Да умирате за някого, да давате всичко за него, да носите някаква необяснима любов в сърцето си… а той да ви приема просто като част от интериора.Стига с тези сродни души! Има хора от плът и кръв!Жени (и мъже), огледайте се! Няма сродни души. Има хора от плът и кръв. Човеци. Грешни, слаби, борещ…Sep 20 2017vsyakajena.com

И винаги да е или далеч, или много по-възрастен, или много по-млад, или обвързан… всичко, което е предпоставка да не можете да бъдете заедно.
Има го и обратния случай. Докато вие гоните дивото, до вас да е питомното, което дори не забелязвате. Онзи най-добър приятел, който винаги бърше сълзите ви, когато сте разочаровани; който ще се отзове, дори когато му звъннете по телефона в 2 след полунощ. Който от години ви гледа с влюбени очи, които не можете да видите.
Защо винаги искаме това, което не можем да имаме? Защо човешката природа е толкова грешно устроена, толкова егоистична дори? Защо просто не можем да се задоволим с това, което имаме? Да го оценим, да благодарим за него и да се научим да го обичаме.
Всъщност точно в това се крие ключът към спокойствието. Да спрем да се състезаваме, да спрем да се тормозим сами, да улегнем и да протегнем ръце към това, което е най-добро за нас самите. А не това, което фикс идеята ни е внушила, че е правилният избор.
Защото добре знаем, че забраненият плод всъщност съвсем не е толкова сладък, колкото си мислим. Като деца преследваме онова, което не ни позволяват да имаме, но искаме ли го наистина? Не сме ли водени по-скоро от първичната страст да се докоснем до нещо, което някой друг ни е казал, че не е за нас. И като го направим какво? Понякога първоначалното усещане е сладко. Но след това оставя горчив вкус в устата.За да разберем кои сме ние, трябва да работим върху взаимоотношението си с хората около себе сиПсихотерапевтът винаги търси корените на проблема на своите пациенти в детството му. Значимостта на …Sep 20 2017vsyakajena.com