Имало някога един халиф, който притежавал всичко, което може да се притежава на този свят – власт, поданици и огромни богатства. Той се наслаждавал на всичко това, докато един ден не разбрал, че животът му всъщност изобщо не е изпълнен със смисъл.
Дните минавали, а той така и не можел да го открие. Въпреки че имал държавни дела и какво ли още не, той не виждал смисъл във всичко това и отчаяно търсел изход.Притча за двете криви тухлиКупихме манастира през 1983 година и останахме без пари. Бяхме просто бедни монаси, които се нуждаех…Oct 24 2017vsyakajena.com
Един ден пътешественик разказал на халифа за някой си отшелник, който открил тайната на живота. Що, чул това, той веднага решил, че трябва да се срещне с този човек и започнал да се приготвя за път. Единственият човек, който взел със себе си, бил неговият стар слуга, който му служел вярно още от детството му.
Тръгнали на дълъг път, а за да стигнат до отшелника, трябвало да прекосят пустинята. А всички знаели, че тя наказвала жестоко хората, които не се отнасяли към нея с нужното уважение. Двамата пътнци нямали водач и бързо се загубили. Достигнала ги пясъчна буря, по време на която изгубили голяма част от багажа си и много от своите камили.
Било много горещо и слугата припаднал, измъчван от жажда и изтощение. Халифът също бил на ръба на силите си и погледнал към кожения мях, в който била водата. Само една глътка му трябвала, за да се съживи. Но щом видял слугата си, който лежал в безсъзнание, се замислил как това е човекът, който години наред му е служил вярно и дори сега го е последвал на това изтощително пътешествие. Халифът осъзнал, че до този момент е гледал на този човек просто като вещ, чиято единствена цел е да му служи вярно. Затова взел мяха и изсипал в устата му последната останала в него вода.
Не след дълго възрастният човек се съвзел и заспал спокойно. Халифът бил осенен от чувство за истинска радост и щастие. И точно тогава ги застигнало чудо – завалял истински дъжд – такъв, какъвто пустинята от години не била виждала.
Слугата се събудил и притеснено помолил халифа да му прости слабостта. Той обаче се усмихнал и казал, че вече няма нужда да ходят да се срещат с отшелника, защото вече е разбрал тайната за смисъла на живота – да отвориш сърцето си за ближния и да го обичаш така, както обичаш себе си.Злото получава зло (Притча)Кой каквото сам си направи, никой не може да му го направи. И който копае гроб другиму, сам пада в н…Oct 11 2017vsyakajena.com