Това е едно силно емоционално повествование – изповед, предназначено изключително за нашите уважаеми читателки. Възможно е някои от тях да се персонифицират, други да кажат „Слава Богу, че не съм такава“; ще има и такива, които учудено ще повдигнат вежди и ще кажат „Глупости, тая се нуждае от мъж или психиатър…“ А Вие как ще реагирате? Ето и изповедта… Съзнавам, че съм прекалено чувствителна – това ми е генетически предопределено… Оттук до желанието да разбереш всеки и да му помогнеш стъпката е малка. Съзнавам, че колкото повече се раздавам, толкова за мен остава по-малко… Но съм свикнала да отдавам частица от себе си, в опит да направя другите да се чувстват пълноценни и щастливи.Това са трите зодии, с които ще се смеете и забавлявате от сърцеВсеки човек притежава чувство за хумор. При някои хора то е по-осезаемо, докато при други понякога е…Oct 3 2017vsyakajena.com
Сега се чувствам обаче емоционално изтощена. И не мога да обясня на другите как се е стигнало до това, защо постепенно у мен започва да зее една пустота, която като че ли ще ме погълне… Уж съм привикнала да съм сама, а вечер внезапно се събуждам и установявам колко тъжна и нещастна се чувствам да съм пак сама… Приятелките ме съветват да не съм толкова чувствителна и аз искам да послушам съветите им… Завиждам на тези, които се тревожат единствено за себе си и не разбирам как постигат това. Съзнавам, че има хора, които показват непоколебима сила, когато помагат на другите, но не умеят да помогнат на самите себе си – аз съм от тях. Затова скривам сълзите си, когато самотата ме обземе внезапно сред тълпата, всред която влюбените рязко се открояват и предизвикват у мен униние, преминаващо в отчаяние… Вече съм уморена да се старая толкова много за другите, които мислят, че това е естествено за мен… Вече се питам какво толкова не ми е наред? Защо толкова обичам другите, а себе си не? Околните ми се възхищават – колко любяща, грижовна и безстрашна съм, но не разпознават умората в очите ми и не забелязват колко огромна е станала самотата ми… А би трябвало да се гордея, че не съм като влюбените преди всичко в себе си. Че съм толкова силна да вярвам, че един ден ще срещна този, който ще ме изпълва така, както аз изпълвам другите… Затова ще остана такава каквато съм, няма да се променям и ще дочакам да чуя „Най-накрая те срещнах…“Беден младеж се влюбва в щерката на богаташ, но тя го отхвърля. Съдбата ги среща отново след 10 годиниТова, което ще ви разкажем, би могла до бъде една измислена история. Преценете нейната достоверност,…Oct 6 2017vsyakajena.com