Преуспял емигрант реши да се върне на село. Вижте как се чувства!

0
590

На Терминал 2, в салона за посрещачи, може да се видят какви ли не екземпляри, прибиращи се за по-кратко или по-дълго време в България, след сполучлив – по тяхна собствена преценка – гурбет. Свестни от тях са тези, които не са „забравили“ по време на 1 – 2 годишния си престой в чужбина да говорят на „сносен български“, пък дори и с акцента на родното си място. Те приемат с усмивка да се качат на рейс, вместо да бъдат обрани от таксиджиите; не се впечатляват от дупките по пътя и не обръщат внимание на малките „нередности“ в столицата. Затова пък искрено се възхищават на настъпилите в града положителни промени и споделят това с приятели и роднини.До българите в чужбина: като не учите децата си на родният им български език вие не им помагате!Много или малко са тези наши сънародници в чужбина, които са се установили за постоянно там (поне до…Sep 29 2017vsyakajena.com

Такива хора заслужават, и са посрещани с обич и дружески ентусиазъм. За съжаление, една немалка част от завръщащите се „гурбетчии“ се държат по точно обратния начин: те роптаят, че пътищата са зле и катастрофите са много, че се краде повсеместно, че опашките в суперите са огромни, а продуктите там не струват, че навсякъде е цари мръсотия, че хората по улиците се държат просташки и не говорят дори правилен български, че липсва активен културен живот, че футболното ни първенство е под всякаква критика, че политиците до един са корумпирани, че полицаите не си вършат работата, че у българите се е вселил дявола… Но не е само до роптаенето , а до самото държане към „нещастните“ сънародници, живеещи в тази „пропаднала“ страна.
Тези новоизлюпили се космополити с цялото си държание подканват своите роднини и не така успелите си приятели да се кланят дълбоко на техните успехи зад граница; те вмъкват, кога на място, кога не, по някоя английска дума, измъкнали я от оскъдния си речник, защото как биха могли да научат сносно езика при положение, че се е налагало да превиват гръб по 12 – 14 – 16 часа, миейки чинии и чистейки тоалетни, или грижейки се денонощно за някой изнемощял старец/старица? Но с изумление установяват, че „кланяне“ няма, а се наблюдава отдръпване…
И това е естествено при положение, че „преуспелите“ гурбетчии са станали грандомани: те започват да говорят обобщаващо снизходително за своите сънародници в България с обобщаващото „вие“, напълно забравяйки, че техните баби и дядовци не са имали „привилегията“ да се разхождат по Тайм Скуеър, а са ги гонили по селските сокаци да им дават филия, намазана с петмез… Тези самозабравили си господа, дошли в столицата от селата и малките градове търсейки препитание, имат вече претенциите на заклети софиянци, преуспели в чужбина и се държат също както селяните, които идват в София и започват да не поздравяват роднините си, ако ги срещнат на улицата, защото вече са над това, или – доскоро мотаейки се по селските сокаци – започват да учат „старите софиянци“ как да пресичат софийските улици и как да карат колите си… „Преуспелите гурбетчии“ са повече от сигурни, че са обект на оживени коментари от страна на своите приятели и остават силно разочаровани, виждайки, че очакваната завист у приятелите я няма, а се е появило едно безразличие, резултат от насмешливото и пренебрежителното им отношение към тях. И им става ясно, че всеки от „страдащите“ в България си подрежда живота по възможно най-добрия начин тук и сега! В крайна сметка до задръстеното им съзнание достига болезненият факт, че хората в България могат и са си „супер“ и без да преминават през ада на емиграцията, а немалка част вече са се реализирали забележимо по-добре от самите тях! А това поражда „кофти“ чувства! Разбира се този род гурбетчии (защото има и много талантливи и решителни, предимно млади хора, които са намерили заслужено признание и реализация на Запад и разгръщат там своите възможности) могат да намерят „успокоетие“ във високото ниво на здравеопазването зад граница, което е гаранция, че когато закъсат с някоя болест или случайно катастрофират, за тях ще бъдат полагани адекватни грижи… Което си е страхотен плюс – човек само за едната болест си струва да живее, дето се вика… Важното е, че се изкарват повече пари от „бедните“ сънародници в България, които, един ден – вероятно след пенсия, ще бъдат изразходвани за нещо хубаво… Тази отдалечена във времето вероятност е все пак една надежда – иначе защо са били всичките тези усилия и жертви? И работа до несвяст?!Спомняте ли си Галя от “Каризма”? Вижте къде е, как живее и дали си е стъпила на кракатаНяма две мнения по въпроса, че в ранните години на новото хилядолетие безспорно едно от най-популярн…Nov 3 2017vsyakajena.com