Като дете винаги съм се чудела от къде идва това „Ала-Бала”. Всички знаехме по една и повече броилки за жмичка, но аз знаех, че „Ала-Бала” се използва, за да нарече нещо безсмислено, без съдържание и някак не ми беше приятно да си мисля, че нашите игри за безсъдържателни.
Скоро се натъкнах на изключително интересна Статията, докладвана на IV-та Национална научна конференция за етнография и музейно дело през 2010-та година.
От нея разбрах колко дълбок е смисълът, който седи зад това броене в детските игри.До българите в чужбина: като не учите децата си на родният им български език вие не им помагате!Много или малко са тези наши сънародници в чужбина, които са се установили за постоянно там (поне до…Sep 29 2017vsyakajena.com
На практика, в началната си част това броене или броилка, броеница, нариченка, бабене, е запазило в себе си древни магически формули. За да се съхранят в народната памет, те се предават на най-податливите и паметливи членове на обществото под формата на игра. Тези древни магически формули са били наричания за запазване на родовата памет, а също и като вид защита срещу врагове.
Още Братя Миладинови, Кузман Шапкарев и Иван Шишманов определят тази част от детския фолклор като важни фолклорни паметници от първобитни времена, които трябва да се учат и съхраняват.
В добре запазените старинни броилки особено впечатление прави, че те съдържат думи, които могат да бъдат намерени в почти всички езици като дари, фарси, хинди, кюрдски и други от иранската и индийска група. Това потвърждава твърденеито, че истинските корени на пра-българите са в Северен Кавказ и Северното Причерноморие.
Повечето от българксите броилки съдържат Инола, Двола, Трола, Чирика, Пака, Шака, Съдъм, Бъдъм и Геврек (за девет) – знаем, че геврекът е пълен кръг, така и думата за 9 в броилката символизира края и началото. Още по-интересно е, че гевреците са обредни хлябове – т.е налице е едно преплитане на делнично и религиозно.
Друг подобен пример е съвременната чечено-ингушска клетва „алла, билла“, която идва от имената на езическите богове Алла и Белла, които живеели в пещери и орисвали съдбата на новородените деца
Много етнолози считат, че част от съвременните детски игри са всъщност древни ритуали. Така например куклата на човек или животно е била култов предмет, топката в игрите е симовл на божеството Слънце, а напевните звукосъчетания-броилки са били първобитни магически формули, с които се призовават свръхестествени сили
А ето и някои от оригиналните български броилки:
Ала-бала портъкала (прустакала), искавица – домпатица (еставица – джомпъртица; есте вица -дом протица; епитевица –допетица), талион, талиьон, джок, бок, страшен рог.
Еника-беника, кликата бе, афер, бафер, домнуле, еца, беца, домну геца, баф.
Онче – бонче, гергиш пиронче, иш-миш, ти жумиш
Ангел – бангел чушката, дай на бати пушката, да убием паяка, да нахраним заека
Илилига – пипилига, домузара, докатара (или докацара), кай вер, кай пис, сина кос, кос морин, татарин, цигла мигла, цик пилин на войска.