Какво ли се крие в дневника на една камериерка? Какви ли тайни може да разкаже една жена, превърнала се почти част от семействата на известни и влиятелни хора? Какви са техните страсти, техните малки тайни, техните прегрешения?
Когато книгата „Дневникът на една камериерка“ бива публикувана, тя е обявена за скандална. И точно по тази причина интересът към нея не стихва и до днес.
Отправяме се към едно „затънтено провинциално кътче в Нормандия“. Там съблазнителната камериерка Селестин ще започне своята дванадесета работа за само две години. За да може писателят Октав Мирбо да свали маските на лъвживата буржоазна кротост и в блестяща сатира да опише парижките и провинциални нрави с тепърва зараждащите се след аферата Драйфус антисемитизъм и национализъм.Нов роман на български език от забележителната Елиф Шафак – разказ за жените, идентичността, религията, политиката и БогПознаваме Елиф Шафак като автор на бестселърите „Любов“, „Чест“, „Копелето на Истанбул“ и много друг…Aug 20 2017vsyakajena.com
Авторът е известен френски журналист, критик, памфлетист, романист и драматург, живеещ по едно и също време с признати френски писатели като Ги Дьо Мопасан, Емил Зола и Алфонс Доде. Част от творчеството му са и други романи като „Градината на мъченията“, „Голгота“ и други. Но безспорно „Дневникът на една камериерка“ е най-емблематичното му произведение.
Книгата многокранно е адаптирана и за големия екран. За първи път това се случва в едноименната лента на Луис Бунюел с участието на Жана Моро и Мишел Пиколи, а последната адаптация е на Беноа Жако и с участието на прелестната Леа Сейду и Венсан Лендон.
ОТКЪС:
„Днес, 14 септември, в три часа следобед, в един мек дъждовен и сив ден заех новото си място. Дванайсетото за две години. Без да смятам, разбира се, местата, на които съм прислужвала предните години. Не бих могла да ги изброя. Какви ли не домове съм виждала, и какви хора, какви мръсни душици… И това продължава… Носех се в невероятен шемет тук и там, лашках се между домовете, в които прислужвах, и бюрата за осигуряване на работа и оттам обратно в други домове, от Булонския лес до площада на Бастилията, от Обсерваторията до Монмартър, от Терн до Гоблен, къде ли не и все не успявах да се задържа, тъй трудно се угажда на господарите днес… Да не повярваш просто.
Работата уредихме чрез обявите във вестник „Фигаро“, без да се виждам с госпожата. Задоволихме се с писма – несигурен начин, който често поднася изненади и на двете страни. Госпожата, вярно, добре си пише писмата, но те разкриват придирчив и дребнав характер… Охо! Иска обяснения, разяснения, защо това, защо онова… Не зная дали госпожата е стисната, но, както виждам, не си е развързала кесията за хартия. Доста евтиничко я е купила. Аз не съм богата, а пък съм по-взискателна. Пиша на парфюмирана розова или светлосиня хартия, която съм си набавила от бившите си господарки. Имам дори листове с гербове на графини. Това навярно я е гръмнало.
И ето ме в Нормандия, в Менил Роа. Имението на госпожата, недалеч от градчето, се нарича „Прийоре“. Това е горе-долу всичко, което зная за мястото, където ще живея занапред…
Сега изпитвам известни опасения и съжалявам донякъде, че заради едно хрумване се погребах в това затънтено провинциално кътче. Забелязах неща, които малко ме плашат, и се питам какво ли още ще ми се случи… Нищо хубаво, без съмнение, неприятности, както винаги. Печелим си само неприятности… Колко от нас успяват да си уредят живота, сиреч да се оженят за свястно момче или да пипнат някой дъртак? Всички останали тънат в несгоди, понесени от бясната вихрушка на нищетата… Но в крайна сметка нямах избор: по-добре това, отколкото нищо.“