Изповед на една медицинска сестра: 7 години работя в Белгия, но искам да се върна в България

0
880

Сега ще прочетете емоционалната изповед на една българка, която живее и работи в чужбина: „На 53 години съм и седма години живея и работя в Белгия като медицинска сестра. Съдбата ме дари с добро и задружно семейство и ние успешно се справяхме с житейските проблеми… Моят проблем бе обаче, че се чувствах в нарастваща степен недооценена и унизена от обществото и държавата – трудът ми бе оценяван на свръхскромните 400 лева… (За сведение, белгийските ми колежки получават толкова за ден и половина…) Тогава реших да се „пробвам навън“… В Белгия, където приемаха охотно такива като мен… Пристигнах в малкото, чисто и красиво белгийско градче, установих се и скоро започнах работа. В професионално отношение тя приличаше на тази, която вършех в България.Наш гурбетчия избухна: „България не се оправя, дори става по-зле, хващайте се на работа на полето!“Ще ви представим откровението на един наш гастарбайтер, работил като експерт по екология в общинскат…Sep 29 2017vsyakajena.com

Но бе много, много по-интензивна. 8-засовият работен ден бе изцяло запълнен – една въртележка от професионални задачи, задължения и грижи за болните; за кафета, цигари, телефони, лични разговори с колеги нямаше време, а и бяха забранени… По време на рядко ползваната регламентирана почивка се чувствах изцедена докрай, пиех вода и продължавах напред, защото 8-те часа често бяха недостатъчни да извърша всичките си професионални задължения, въпреки бързината с която работех. При това влагах цялото си сърце, знания и умения и изпитвах перманентно огромно удовлетворение да наблюдавам благодарността на добре обгрижените болни хора… Това топлеше душата ми и ми помагаше да се възстановявам физически от огромното напрежение… Всичко, което проявявах в болницата като мед-сестра – труд, знания, старание, сърдечност и отговорност – бе оценявано от моя работодател и в края на всеки месец получавах адекватното си възнаграждение… Защо тогава, напоследък, все по-често се замислям да се върна в България? Тук ми е добре, но искам у нас да ми е по-добре. Искам да работя, много да работя, но в България… Искам в края на работния ден да не мога да си поема дъх от умора, но да видя доволни и благодарни от работата ми лица на българи… Искам да се гордея, че съм българска мед-сестра. Но не искам в края на месеца да се чувствам унизена, защото 400-те лева ме обиждат… С такава заплата държавата и обществото показват безсилие да ни задържат… Излиза, че сме им ненужни. Защо не искат да вложим знанията си и сърцата си в грижи за здравето именно на българите? Защо ни прогонват навън, където със сигурност нашата отговорност и умения ще бъдат оценени по достойнство. Дава ли си държавата сметка, какво ще се случи с нашето здравеопазване, ако изтичането на медицински кадри продължава? Въпроси, въпроси, на които отговорите са обещания, обещания и пак обещания… А реално няма нищо… Защото 400 или 500 лева са обидно малко. И все пак, напоследък все по-често се замислям да се върна в България – това е моята родина, там са моето семейство и близки…“Защо бягате? Има толкова много причини да не напускаме БългарияЗа какви ви напомня този самолет, готов да излети от Терминал 2, пълен с българи… Предимно млади хор…Sep 29 2017vsyakajena.com