Една смразяваща любовна история за чешки рицар и българска девойка – легенда от 13- ти век (част I)

0
657

Младият рицар Милохнев, разпоредителят на средновековната крепост Дуб (днешна Централна Чехия), спечелил уважението и признанието на маджарския крал Андрей Втори. Кралят повел рицари, за да освобождава Йерусалим през далечната 1217 г. На връщане от похода обаче, кръстоносците били спряни от българския цар Иван-Асен II. Мъдрият държавник водил дълги преговори с крал Андрей и преди да му позволи да преминат през територията на България, като гаранция си осигурил женитба с дъщерята на маджарския воин.Баща отказва да плати сватбата на своята доведена дъщеря, но причината наистина е основателнаТова е историята на един огорчен мъж, имал неблагоразумието да приеме у дома си жена с нейната 8-год…Sep 29 2017vsyakajena.com

По време на престоя, героят Милохнев, придружаван от болярина Богорис, се развличал с лов. Един път обаче, ранена мечка нападнала чеха, ала Богорис, убил звяра и отнесъл Милохнев в своя дом. Раната му била дълбока, загубил много кръв и животът му бил в опасност. В дома му, ги посрещнала дъщерята на Богорис – Ладика – красива и умела лечителка. Тя грижливо превързала раната, приготвила отвара от билки и предано бдяла над ранения.
Когато преминала треската и Миклохнев се съвзел, видял цялата прелест на девойката. Дъщеря на благородник, тя била изтънчена и фина, едновременно горда и нежна. Рицарят се влюбил като никога!
Един ден, когато му сменяла превръзката, той я хванал за ръката и й признал чувствата си. Ладика също признала своята любов. Така дните на оздравяването му се превърнали в празник за двамата млади.
Една вечер рицарят се осмелил да попита Ладика за една лампа, която осветявала стаята му – във формата на чаша, ала от кован метал. На дръжката й били изобразени 12 мъжки фигури, държащи в ръцете си някакво полукълбо, със символи, които не били на нито един познат език. Първият мъж бил с красиво и благородно лице, на вторият с по-сурови черти, а всеки следващ ставал все по-неприятен и злокобен. Лице на дванадесетият било толкова ужасяващо, че уплашило дори смелият рицар. Милохнев казал на любимата си, че докато бил в треска, фигурите сякаш били живи, въртели се в призрачен танц, шепнели си и дори се смеели със смразяващ смях.
Пребледняла, Ладика заклела момъка да забрави за лампата, ако наистина я обича и да не я разпитва повече. Милохнев, спазвайки рицарските правила, се заклел в любовта си към нея. Разчувствани от споделената тайна, двамата се отдали на любов.
На другия ден, дошла вест, че войските на крал Андрей се връщат към родината си. Милохнев обаче предпочел да остане в дома на любимата си и баща й, толкова дълбоко обичал Ладика.
Веднъж бил поканен на пир на знатен българин, другар на Богорис…(следва част II )Приказка с щастлив край, който се оказва ново начало – запознайте се с историята на Саманта Веран и „Семейство по френски“Историята на Саманта Веран е като приказка с щастлив край. Край, който обаче се оказва ново начало. …Aug 20 2017vsyakajena.com