Де Ниро е не само великолепен актьор, но и голям шегаджия – тази случка ще ви разсмее до сълзи

0
418
Де Ниро е не само великолепен актьор, но и голям шегаджия - тази случка ще ви разсмее до сълзи

Великият актьор на всички времена Робърт Де Ниро е изключително забавен събеседник. Днес ще ви споделим една шеговита история, разказана от самия него, в която става въпрос за семейните му отношения и от която блика толкова много хумор и ирония, че със сигурност няма да спрете да се смеете дълго време след това.
Ето какво споделя той:
След 50 години брак веднъж погледнах внимателно жена си и казах:
“Преди 50 години имахме малък дом, стара кола, спахме на дивана и гледахме на малък черно-бял телевизор, но затова пък всяка нощ лягах в едно легло с красива 19-годишна девойка.
Сега имам огромна скъпа къща, много скъпи коли, огромно легло в разкошна спалня, цветен телевизор с широк екран, но сега спя в едно легло с 69-годишна жена. Започвам да се съмнявам в своя брак.
Жена ми е много разумна жена. Тя не се обиди и не се развика. Просто ми предложи да си намеря 19-годишна девойка, а тя вече ще се погрижи за това отново да живея в малко жилище, да спя на продънен диван и да гледам на черно-бял телевизор”.След цели 30 години, майка и дъщеря най-сетне се намериха, а тяхната история разплака мнозинаТази трогателна история доказва, че чудеса наистина се случват. Историята на Петя и Дамяна, – майка …Jul 3 2018vsyakajena.com
Ето и едно страхотно интервю с актьора:
Робърт де Ниро: Ако искате да направите нещо, направете го сега!

Робърт де Ниро е роден на 17 август 1943 г. в Ню Йорк в семейство на художници. Той е считан за един от най-добрите актьори на всички времена. Тази репутация Робърт де Нито изгражда с филми като „Шофьор на такси”, „Кръстникът” и „Разяреният бик”. За всеки от последните два филма той печели наградата Оскар. С игралните филми „История от Бронкс” и „Добрият пастир” Робърт де Ниро се изявява и като режисьор. От 1997 г. той живее с втората си съпруга, бившата стюардеса Грейс Хайтауър. Робърт де Ниро в едно от редките си интервюта пред медиите с журналиста Марко Шмит от вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”:

Въпрос: Е, как се чувства човек като жива легенда?

Робърт де Ниро: О, мога да Ви кажа, това е дяволски трудно. Всяка сутрин, когато погледна в огледалото, си мисля: какво по дяволите ще правя днес отново с това прочуто лице? (Смее се)

И какво мислите, когато днес гледате старите филми, с които станахте прочут?

Оo, не съм ги гледал от много дълго време. Отдавна планирам да си освободя цял месец и да гледам всичките си филми в хронологичен ред – за да видя какво предизвикват днес в мен и какво вероятно бих могъл да подобря в бъдеще. Всъщност сам съм си виновен. Но просто не намирам време за това.

Мислите ли, че с течение на годините сте станал по-добър?

Научих се да работя по-икономично. По-малкото е често повече, това се забелязва преди всичко, когато прецизно наблюдавате други хора. В повечето случаи всичко се казва с фини нюанси. Човек не трябва да се надценява.

По-рано за изпълнението на Ваша роля радикално променихте и външния си вид: за „Разяреният бик” напълняхте около тридесет килограма и след това отново свалихте тези килограми. Ще бъдете ли готов за подобни жертви днес?

На моята възраст вече въобще няма да съм в състояние. По онова време го направих, за да мога най-автентично да олицетворя фигурата на героя. Но наистина не мога да препоръчам това на никой актьор. Това е изключително нездравословна процедура.

Осем пъти досега сте работили с режисьора Мартин Скорсезе. И двамата сте израснали в един и същ квартал в Манхатън. Приятели ли сте и в личния живот?

Не. Но професионално просто образуваме великолепен екип. Искам да направя още два филма с него, така че да имаме най-малко десет съвместни проекта. Всъщност ние се различаваме в няколко важни пункта.

 

В какво се различавате?

Докато Марти няма проблем с експлицитното представяне на насилие в своите филми, аз лично не харесвам в киното толкова кръв и убийства. И за разлика от мен, като вярващ католик той се интересува особено от религиозните нотки на една история. Абстрахирайки се от това той е точно режисьорът, който бих си пожелал: отворен за добри идеи, но с ясна концепция. Когато е нужно, той те насочва внимателно и уверено в желаната посока.

Той ли Ви е оказал най-голямо влияние в работата Ви като режисьор?

Във всеки случай взех от него много неща. Но винаги съм се опитвал да поглъщам всичко на снимачната площадка и да наблюдавам точно как всеки режисьор подхожда към работата. Бях силно впечатлен, например от Майкъл Ман, с когото снимахме „Жега”: той знаеше точно какво иска. Още по време на пробите човек има усещането, че участва в нещо специално. Никога няма да забравя как перфектно беше замислен банковият обир във филма, как беше репетиран и осъществен.

Това означава, че вече по всяко време можете успешно да ограбите банка?

Да, абсолютно! (Смее се)

Как работите като режисьор с колегите си актьори?

Опитвам се да им оставя възможно най-голямата свобода. Защото съм твърдо убеден, че кастингът е от решаващо значение. Ако сте намерили правилните хора за ролите, тогава Вашата работа като режисьор деветдесет процента е свършена. На снимачната площадка трябва да се грижите само за работна атмосфера, в която актьорите да се чувстват добре. От опит знам, че всички изпълнители са под постоянен натиск. В Холивуд цари такъв железен закон: трябва да си по-добър от другите. Като допълнение, най-добрите актьори имат голямо его.

На Вас също Ви се носи славата, че като актьор често сте правили труден живота на режисьорите….

Наистина ли? Не считам, че с мен се работи трудно. Моята философия винаги е била семпла и недвусмислена: достатъчно сложно е да се снима филм – затова не трябва взаимно да си създаваме допълнителни трудности. Никога не съм бил една от онези звезди, които без причина превръщат в ад живота на режисьора. Разбира се, когато считам, че нещо върви в грешната посока, тогава съм изразявал мнението си.

Вдъхновили сте цяло поколение актьори. Кои бяха Вашите собствени образци?

Марлон Брандо, Монтгомери Клифт и Джеймс Дийн. Брандо дори веднъж ме покани на острова си в южната част на Тихия океан и съумях да прекарам известно време с него. Умен мъж. Той ми даде няколко добри съвета.

Какво ти каза той?

Няма да го кажа на никого. Мога да Ви кажа само толкова: не сме казали нито дума за актьорството.

 

Имаше ли за Вас алтернатива на актьорската професия?

Не. Никога не съм искал да правя нещо друго и още на десет години знаех, че искам да стана актьор. След това като тийнейджър започнах сериозно да се занимавам. Завърших различни курсове по актьорско майсторство и кандидатствах в различни театри в Ню Йорк. Скоро получих първите роли, една след друга. Оценявам, че просто имах късмет.

През последните години развихте влечение към комедиите.

Изненадани ли сте? Мисля, че дори и „Шофьор на такси” имаше своите забавни моменти. Хуморът и иронията винаги са играли за мен голяма роля. Още майка ми винаги казваше, че имам добро чувство за хумор. Жалко, че тя вече не можеше да види моите комедии. Сигурно щяха да й харесат.

Много Ваши колеги твърдят, че комедиите често означават по-тежка работа от драмите.

Усещам нещата по различен начин. Изпитвам голяма наслада да имам шеги по време на снимачните дейности вместо непрекъснато да убивам хора. В комедиите мога да действам много по-свободно и да опитвам неща, които никога не са възможни в една драма.

Затова ли се решихте да участвате отново в третата серия на „Запознай се с нашите”?

Нека да сме честни: филмите от тази серия са кинохитове. Те имат успех на кинокасите, дори и да са съсипвани от критиката. Мисля, че просто трябва да се направи най-доброто от ситуацията. Парите, които печеля с тези филми, мога да инвестирам отново в ангажирани проекти.

Въпреки това много фенове ще се запитат: кога Робърт де Ниро ще направи най-накрая един филм, с който истински ще ни удиви?

Повярвайте ми, самият аз не си пожелавам нищо по-съкровено от това. Но за съжаление, нещо подобно не може да се планира или направлява. Например, никой от нас тогава не би си помислил, че „Шофьор на такси” ще има такъв успех. Прочутият ми монолог, заради който все още често ме заговарят на улицата, просто беше импровизиран в голяма си част. През последните години заснех няколко филма, за които се надявах, че ще развълнуват публиката, като „Всеки е добре”, който харесвах много.

В него играете семеен баща, който страда от това, че неговите деца разказват своите проблеми само на майката. Вие самият имате пет деца. Те идват ли с проблемите си при Вас?

Понякога. Във всеки случай ги окуражавам да правят това. Казвам им: „Каквото и да ми разкажете, не можете да ме шокирате с него.” И им обещавам, че в никакъв случай няма да им се разгневя. Но за съжаление, като баща въпреки това съм последният човек, който научава някои неща.

Кой е най-важният съвет, който можете да дадете на децата си по техния път?

Използвайте времето си! Когато бях още млад, исках да се заема с нещо неопределено, да направя това и това по-късно, някога си, някой ден… Но докато мигна веднъж и четиридесет години бяха отлетели. Така че мога само да посъветвам: ако наистина искате да направите нещо, направете го сега! Не чакайте!

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Франкфуртер алгемайне цайтунг”;

Вълнуваща история, изровена от едно вехтяло сандъче, която ще покори сърцата виА какво ли се крие на тавана на вашата къща! Бях на 15, когато родителите ми се разведоха. Те непрек…Jun 29 2018vsyakajena.com
Източник: rabadu.com cao.bg