Алекс Сърчаджиева преживя огромна трагедия в началото на годината. Актрисата загуби половинката си Иван Ласкин, но нямаше много време, в което да скърби, защото само няколко дни след трагедията тя излезе на сцена, за да продължи работата си. Спокойствието, от което се нуждае, Алекс Сърчаджиева си осигури чрез отсъствието си от медиите. Тя повече от месец запази мълчание, но в неделя тя се появи за първи път пред камера. Актрисата даде интервю за предаването „Събуди се“ по Нова телевизия, а с нея разговаря Мон Дьо. Тя разказа за болката, мъката и за това как успява да продължи напред. „Още съм в ступор, а изминаха 40 дни. Изпитвам много емоции в себе си – искам да хвърля, да викам, да крещя, да изпотроша всичко – да ударя дъното чисто емоционално, всичко, което е в мен да излезе, за да мога да си поема въздух, но не мога. Не знам дали съм стегната, защото имам дете. То ще разчита вече единствено и само на мен“, започва разказа си тя.“Моята представа за нещо – най-лошо между мен и Иван, е било ние просто да се разделим. Не съм си представяла живота по този начин и, че ще загубя най-любимия си човек за втори път. Не съм очаквала, че трябва да отговарям на въпросите на едно дете: „Защо Господ прибира добрите хора?“, „Сега кой ще ни пази?“, „Сега, ако и ти умреш, кой ще остане с мен?“. Уморих се да съм силна“, откровена е Сърчаджиева.България днес си каза последно сбогом с актьора Иван Ласкин. Половинката му, Алекс Сърчаджиева, е съкрушена (Видео)На 48-годишна възраст си отиде Иван Ласкин. Вчера той трябваше да отпразнува своя имен ден, но не ус…Jan 8 2019vsyakajena.com
„Много искам да благодаря, че хората ми помогнаха и продължават да ми помагат по всякакъв начин, дори и финансово. Много хора се мъчат да ме измъкнат от ситуацията, в която се намирам. Аз ударих дъното по всякакъв начин – психически, физически, емоционално финансово, всякак. Животът ми днес е тъга, той е спрял, не го живея. Питам се какво съм била в предишен живот, изрод ли съм била, че сега да трябва да минавам през цялата тая болка. Майната му на моята болка, нещо трябва да изкупя, а детето ми? То заслужава ли го?“, продължава с разказа си тя, предава Блиц. „Времето не лекува. Човек просто се научава да живее с тази болка. Колкото повече време минава, толкова повече започва да ти липсва този човек. Не мога да ти опиша болката – душата ти се разкъсва, крещиш, не знаеш накъде и всичко е страшно около теб“. „Аз се покрих, имам нужда от време, за да се спася. На цялата ми трагедия трябваше да обяснявам какво е жълта преса и какви глупости пишат. Замълчете малко! Дайте шанс на човек да поеме глътка въздух и леко да издрапа“, категорична е актрисата.