Имах често повтаряща се ситуация – работата ми ме фрустрираше ужасно много. Но аз бях длъжна да съм любезна с всеки и всякога, нямах право да отвърна на клиентите, защото ми плащаха за това. Непрекъснато си повтарях „бясна съм”, „Боже, колко съм ядосана”, „Не мога повече”. Обръщах целия си гняв навътре, докато не започнах да изпадам в епизодични депресии и мисли за самоубийство.
За всички пъти, когато бях гневна, когато бях безмилостна, черният ми дроб се саморазграждаше, за да уталожи моя яд.Всеки път, когато исках повече отколкото можех да задържа,когато манията за величие ме обсебваше, той страдаше и се опитваше да ме върне в границите на моите истински способности и потребности.Регулирайте pH в организма си чрез тези храниСигурно знаете, че човешкото тяло е създадено основно от вода, което улеснява лесното придвижване в …Sep 11 2017vsyakajena.com
Всеки път, когато родителите ми се караха и пръските на напрежението се заселваха в мен, аз кашлях неистово. Исках да изхвърля цялото напрежение.
Униженията, които съм изтърпяла, засядаха в гърлото ми. Всеки път, когато казвах „дойде ми до гуша“, не съзнавах, че щитовидната ми жлеза се разрушава. Често, изтощена покрай децата и задълженията си мислех – „А време за мен?”. И времето дойде – когато не си давах почивка, се разболях и имах дълъг престой в болницата.
Случваше се да не ми стига въздух – аз се задушавах от хилядите задължения, от липсата на свобода, от агресията, която се надигаше в мен, когато се ядосвах. И астмата не закъсня. После тя утихна, но чувстово че не мога да поема повече, да давам повече, се превърна в ужасен кожен обрив.
Случваше се да не мога да установя контакт с другите, да не мога да се отдам на партньора си, да не мога да общувам без агресия. Често ми казваха „Стегни се!“, „Спри да плачеш“, „Бъди послушна!“. Резултатът днес е, че съм жена без гъвкавост, прегърбена, недочуваща, с*ксуално дистанцирана.
А когато мъжа ми казваше „Търпението ми се изчерпа”, когато не успяваше да трансформира враждебността и натискът отвън в някакво конструктивно действие, винаги вдигаше кръвно. Та нали някъде трябаше да разтовари напрежението, да отдаде насъбралата се в него агресия.
Не познавам по-коравосърдечен човек от вуйчо ми. Той беше презрял сърцето си, всяка емоция за него беше боклук на ума, всяка нежност – слабост. Винаги се придържаше към разума и нормата, животът му се управляваше от логика и прагматизъм. Безмилостно нанасяше удари върху по-слабите и съдбата го застигна – той почина от сърдечен удар.
Никога не казвайте – „уморен съм до смърт” , „омръзна ми животът”, „не съм на себе си”, омръзна ми до смърт.“ , защото това бяха честите изрази на мой близък човек, когото го застигна рак. Той трупаше всяка обида, всяко огорчение, всяка тайна, докато в него не се разпростря цялата им отрова.
Познавам хора, които при всеки конфликт с партньора си, получаваха бъбречна криза. Бъбреците са символ на партньорстовото. Но не само на това с другите хора, но и на нашето вътрешно – между мъжката ни и женска страна, между съзнаваното и несъзнаваното. Срещата с определен партньор всъщност е проекция на някоя част от Аза. И когато не сме в хармония с двете си части, когато за всички проблеми обвиняваме другия, страдат нашите фини органи – бъбреците.Борих се с булимията цели 12 години. Няма да позволя на дъщеря ми да страда както страдах азБеше толкова лесно. Само трябваше да го направя, за да й се харесам. И щях да съм част от групата. Т…Sep 9 2017vsyakajena.com